Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.02.2016 година гр.Ямбол
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИНА ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА СТОЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
въззивно гражданско
дело № 420 по описа за 2015 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „Язаки България” ЕООД гр.Ямбол против
Решение №558/14.10.2015 г., постановено по гр.д.№892/2015 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение ЯРС е
постановил следното:
ПРИЗНАВА,
на основание чл.194, ал.2 от ГПК, оспорването на
удостоверение от 29.06.2015 г. на СС на КТ „Подкрепа” в „Язаки България"
ЕООД и удостоверение изх.№150/28.05.2015 г. на СРС на КТ „Подкрепа” - гр.Ямбол от
стрА.на „Язаки България” ЕООД, ЕИК 128617161,
със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, бул.”Европа” №43, представлявано от законен представител: Х.С.К.
– управител, за недоказано.
ПРИЗНАВА
на основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ уволнението на М.Й.М.,
ЕГН ********** ***, извършено със заповед №216/25.02.2015 г. на „Язаки
България” ЕООД, ЕИК 128617161, извършено на основание чл.328, ал.1,
т.6 от КТ, поради липса на изискуемо образование за заемане на
длъжността, за незаконно и го отменя.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Язаки България” ЕООД,
ЕИК 128617161 да заплати на М.Й.М.,
ЕГН ********** сумата от 360 лв. - съдебно - деловодни разноски пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Язаки България"
ЕООД, ЕИК 128617161 да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Ямболски Районен съд държавна такса върху уважения
иск в размер на 80 лв., както и държавна такса от по 5 лв., дължима при служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на съда.
С въззивната жалба решението на ЯРС
се атакува изцяло с твърдения, че е незаконосъобразно, необосновано,
постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. На
първо място въззивника сочи, че в нарушение на процесуалните правила, ЯРС е
разпределил доказателствена тежест във връзка с направеното оспорване на
документи, като я възложил на ответното дружество (сега въззивник), което от
своя страна довело до неравнопоставеност на страните в процеса, съответно – до
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение, в частта му по
произнасянето по чл.194 ГПК. На следващо място са изложени подробни доводи за
необоснованост и незаконосъобразност на решението на ЯРС, в частта, с която е
прието, че уволнението на ищцата е незаконно. Твърди се, че неправилно ЯРС е
приел, че е налице злоупотреба с права от страна на работодателя, при
положение, че ищцата в ИМ е заявила оплакване за проявена дискриминация по
признак синдикално членство и участие в колективен трудов спор. Иска се отмяна
на атакуваното решение изцяло и постановяване на ново по същество на спора, с
което направеното оспорване на документи да бъде признато за доказано, а
предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ да бъде отхвърлен, като неоснователен. Заявена е претенция за присъждане на
разноски за двете инстанции. В с.з. жалбата се поддържа.
По делото от въззиваемата М.Й.М. ***,
чрез пълномощника й адв.А. С. ***, е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба, с който е оспорена основателността й. Изложени са подробни съображения,
въз основа на които е направен извод за законосъобразност и правилност на
атакуваното решение. Заявено е, че ЯРС не е допуснал процесуално нарушение при
разпределяне тежестта на доказване в откритото производство по оспорване на
документ, като в тази връзка е направено позоваване на практика на ВКС по
чл.290 ГПК – решение по гр.д.№1100/2012 г., ІV г.о. По повод оплакванията на
въззивника против отмяната на уволнението е заявено становище за тяхната неоснователност.
Сочи се, че твърдението за наличие на злоупотреба с права от страна на
работодателя при завишаване изискванията за образование, е направено от ищцата
в ИМ. В предвид на посочените и на останалите, подробни съображения в отговора,
се иска оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на атакуваното
решение. Заявена е претенция за
присъждане на разноски за въззивната инстанция. В с.з. отговора се поддържа.
След преценка на оплакванията по
жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Фактическата обстановка по делото
не е спорна между страните и правилно е установена от ЯРС.
Страните
не спорят, а и видно от ангажираните от ищцата писмени доказателства и от
представеното от ответника ЛТД, те са били в трудово - правни отношения,
по силата на които М.Й.М. е работила в предприятието на ответника на длъжността „специалист” в отдел
„Инженерен/продуктов и производствен дизайн” считано до 25.02.2015
г., когато трудовото й правоотношение е било прекратено едностранно
от работодателя с предизвестие на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ поради липса
на необходимото образование за заемане на длъжността.
От
представената от ответника Заповед №12/16.02.2015 г. и съдържащите се в ЛТД на ищцата длъжностни
характеристики се установява, че с посочената заповед
е било завишено изискването за необходимото образование за работещите на длъжността „специалист” в отдел
„Инженерен/продуктов и производствен дизайн” в предприятието на ответното дружество, като същото от „средно специално”
е било променено на „висше с
технически профил”. Новата длъжностна
характеристика за длъжността, съдържаща новото изискване за образование, е била връчена на ищцата на
25.02.2015 г.
От
представените от ответника писмени доказателства се установява, че към месец февруари
2015 г. в предприятието на „Язаки България” ЕООД на длъжността „специалист” в отдел
„Инженерен/продуктов и производствен дизайн” са работили 36 лица, а към
месец юли 2015 г. - 31 лица, от които само 4 лица притежават „висше образование с технически профил” и тези лица са
работили в предприятието на ответника
към месец февруари 2015 г. /не са представени документи, удостоверяващи завършено образование за всички лица/. За
периода месец февруари 2015 година - месец юли 2015 година са новоназначени три лица /Д. Е. Д., С. В. С. и Т. В. В./, от които двама имат висше образование, но не
с технически профил /Д. Е. Д. –
„публична администрация” и С. В. С. – „растителна защита”/ и един е със средно образование /Т. В.В.
От
събраните по делото многобройни писмени доказателства, сред които и удостоверение
от 29.06.2015 г. на СС на КТ „Подкрепа" в „Язаки България" ЕООД и
удостоверение изх.№150/28.05.2015 г. на СРС на КТ „Подкрепа" - гр.Ямбол,
както и от показанията на разпитаните по делото свидетели В. В. и Р.
М. се установява, че в предприятието на "Язаки
България" ЕООД има учредена синдикална секция на КТ
"Подкрепа" от 19.10.2011 г., а М.Й.М. е била един от
учредителите и член на синдикалната организация до уволнението й, като за
определени периоди от време през 2012 година е била и секретар на
организацията. Установено е, че от
01.04.2014 г. СС на КТ „Подкрепа" в „Язаки България" ЕООД е поканила
работодателя за започване на преговори за сключване на колективен трудов
договор, като с протокол от проведено общо събрание на синдикалната секция М.Й.М.
е била избрана за делегат, който да участва на делегатски събрания на СС на КТ „Подкрепа" в „Язаки България"
ЕООД. На проведено на 25.01.2015 г.
делегатско събрание, на което М.М. е участвала, е било взето решение за
започване на процедура по ЗУКТС, на проведено
делегатско събрание на 03.02.2015 г., на което М.М. е участвала, е било
взето решение за пристъпване към ефективни стачни действия в „Производство
1" на „Язаки България" ЕООД, а на
проведено делегатско събрание на 19.02.2015 г., на което М.М. е участвала, е било взето решение за
възлагане на стачния комитет да внесе уведомително писмо до
работодателя, като М.М. не е била избрана
за член на стачния комитет.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели В. и М., а и от част от представените по
делото писмени доказателства се установява, че на работодателят са били
известни обстоятелствата, касаещи синдикалното членство на М.М. в СС на КТ „Подкрепа” в „Язаки България” ЕООД и
участието й в дейността на синдикалната
организация по повод сключването на КТД, започване на процедурата по ЗУКТС и решението за преминаване към ефективни
стачни действия.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че въз основа на проведено на 10.04.2015 г. делегатско събрание К. К. Ч. е бил избран за
председател на СС на КТ „Подкрепа" в „Язаки България" ЕООД, като при провеждане на избора са присъствали 7 от 8
души делегати, а К. Ч.е бил избран единодушно за председател на синдикалната
секция. Оспореното удостоверение за
легитимност с изх.№150/28.05.2015 г. на СРС на КТ „Подкрепа" - гр.Ямбол е било издадено въз
основа на протокола от 10.04.2015 г. за избора на К. Ч.за председател на СС на КТ „Подкрепа” в „Язаки България" ЕООД.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй
като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен
срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество
въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния
съд намери, че последното е валидно и
допустимо. При преценка по същество, атакуваното решение се прецени за правилно.
Предявеният пред
първоинстанционния съд иск е с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Такава е
и правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд.
За да прецени така предявеният иск
за основателен и да го уважи, ЯРС е изложил подробни мотиви, които се споделят
изцяло, ненужно е да бъдат преповтаряни и на осн. чл.272 ГПК въззивния съд
препраща към тях.
По оплакванията във въззивната жалба настоящия съд намери следното:
На първо място въззивника сочи, че в нарушение на процесуалните правила, ЯРС е
разпределил доказателствената тежест във връзка с направеното оспорване на
документи, като я възложил на ответното дружество (сега въззивник), което от
своя страна довело до неравнопоставеност на страните в процеса, съответно – до
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение, в частта му по
произнасянето по чл.194 ГПК.
Така заявеното оплакване за допуснато
от първостепенния съд нарушение на процесуалните правила се прецени от
настоящия съд за неоснователно.
Пред ЯРС и по повод искане на
ответника (сега въззивник) е открито, на осн. чл.193 и сл. ГПК, производство по
оспорване истинността на съдържанието на два документа: удостоверение от 29.06.2015 г. на СС на КТ
„Подкрепа" в „Язаки България" ЕООД и удостоверение изх.№150/28.05.2015 г. на СРС на КТ
„Подкрепа" - гр.Ямбол. При разпределяне на доказателствената тежест в така
откритото производство, съдът е възложил същата на ответника „Язаки България" ЕООД.
Тези
процесуални действия се преценят за правилни от въззивния съд. Както правилно е посочил ЯРС,
позовавайки се на задължителната практика на ВКС - Р.№194/18.06.2013
г. по гр.д.№1100/2012 г. на IV г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, издадените от горестоящия
синдикален орган удостоверения (относно факта на учредяването и съществуването
на СО в предприятието, като поделение на съответна отраслова, териториална или
национална СО и членуването в нея на съответния работник), представляват официални удостоверителни документи и
се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в тях факти. В тази връзка тежестта
за оборването им, съгл. чл.193, ал.3,
предл.1 ГПК, пада върху страната, която ги оспорва.
От многобройните събрани по делото
писмени и гласни доказателства (в т.ч. протоколи от събрания на СС, писма и
уведомления и показанията на свидетелите В. и М.) се установяват фактите, удостоверени в оспорените 2 бр.
удостоверения, а именно: в „Язаки
България" ЕООД
съществува синдикална секция на КТ „Подкрепа"; М.М. е била член на синдикалната секция от момента на създаването й до
прекратяване на трудовото й правоотношение,
както и че към датата на създаване на удостоверение от 29.06.2015 г. на СС на
КТ „Подкрепа" в „Язаки България" ЕООД, К. К. Ч. е бил председател на тази синдикална секция. Безспорно е установено по делото от същите
доказателства, че на работодателят са били
известни обстоятелствата, касаещи не само синдикалното членство на М.М. в СС на КТ „Подкрепа” в „Язаки България” ЕООД, но и
участието й в дейността на синдикалната
организация по повод сключването на КТД, започване на процедурата по ЗУКТС и решението за преминаване към ефективни
стачни действия.
При това положение не е налице
твърдяното от въззивника нарушение на процесуалните правила при разпределяне
доказателствена тежест във връзка с направеното оспорване на документи, което
да е довело до неравнопоставеност на страните в процеса, съответно до
незаконосъобразност на постановеното решение в тази му част. Ето защо това
оплакване на въззивника се прие за неоснователно.
На следващо място въззивника е изложил подробни
доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението на ЯРС, в частта, с
която е прието, че уволнението на ищцата е незаконно, тъй като е налице
злоупотреба с права от страна на работодателя при промяна в изискванията за
заемане на процесната длъжност.
Съобразно задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК (Решение №192/14.06.2013 г. по гр.д.№680/2012
г., IV г.о.,
Решение №71/24.07.2013 г. по гр.д.№284/2013 г., IV г.о.) добросъвестността
на работодателя при упражняване на потестативното му право на уволнение
се предполага на осн. чл.8, ал.2 КТ, уреждащ презумпция за добросъвестност и в
тази връзка в тежест на страната, която цели оборването
й е да докаже фактите, на които основава твърдението си за злоупотреба с право.
В
атакуваното решение ЯРС, след като е обсъдил събраните по делото доказателства,
е приел за доказано, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на осн.
чл.328, ал.1, т.6 КТ, спрямо нея е била приложена дискриминация от страна на работодателя по признак синдикално членство
и участие в колективен трудов спор,
т.е. работодателят е злоупотребил при осъществяване на правото си да промени
изискванията за образование за заеманата от ищцата длъжност, с оглед
прекратяване на трудовото й правоотношение.
ЯРС
е обсъдил, че към момента на прекратяване на ТПО на ищцата
работодателят е променил изискването за образование за заеманата от нея
длъжност „специалист" в отдел "Инженерен/продуктов и производствен дизайн",
като е завишил степента на изискваното образование от „средно образование"
на „висше образование с технически профил”. По делото не
е спорно, че към момента на уволнението й ищцата не е притежавала изискваното
ново образование. За да обоснове извода си за недобросъвестност на работодателя
решаващия съд е изходил от доказаните по делото факти, че към момента на въвеждане
на новото изискване за образование за длъжността „специалист" в
отдел "Инженерен/продуктов и производствен дизайн"
значителна част от другите работници, работещи на тази длъжност,
не са притежавали завишеното образование, както към месец юли 2015 г. те все още не са
притежавали нужното образование, но са продължавали да заемат длъжностите си и техните правоотношения не са
били прекратени. Съобразил и още, че
в периода от време м.февруари 2015 г.- м. юли 2015 г., след уволнението на ищцата, работодателят е назначил на същата
длъжност нови трима работници, от които
нито един не е притежавал изискуемото „висше образование с технически профил”.
При тези фактически данни, ЯРС е извел извод, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е налице
злоупотреба с правото на работодателя да промени изискването за образование за
заемане на длъжността, като тази промяна е била извършена единствено с цел да бъде прекратено трудовото
правоотношение с М.М..
Този извод на ЯРС е
правилен. Както е прието в Решение №71/24.07.2013
г. по гр.д.№284/2013 г., IV г.о.
злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6
КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание чрез законово
допустими средства е постигане на една единствена цел: прекратяване на трудовия
договор с конкретен служител или работник. За да обоснове нарушение по чл.8,
ал.1 КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от
промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и
обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право. За да е
допустимо тяхното изследване, те трябва да са въведени в предмета на спора по
надлежен ред. В случаите, когато ищецът - работник или служител твърди, че
заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на
твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни
факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи с
предявяването на исковата молба /виж и решение № 239/2012 г. по гр. д. № 779/2011
г. на IV ГО на ВКС/. Тъй като съгласно чл.8, ал.2 КТ се презюмира, че
работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, оборването на
презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя - в този см. решение
№232/13.06.2011 г. по гр.д.№781/2010 г. на IV ГО на ВКС.
В процесния случай оплакването на
ищцата за злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл.328,
ал.1, т.6 КТ е въведено в исковата молба, като ищцата е заявила, че при уволнението й спрямо нея е била приложена дискриминация от страна на работодателя по
признак синдикално членство и участие в колективен трудов спор. В
ИМ са изложени и конкретни факти и обстоятелства, от които да се направят
подобни изводи. В подкрепа на твърдението си за злоупотреба с права от страна
на работодателя ищцата, сега въззиваема, е ангажирала и многобройни
доказателства, в съответствие с указанията на първостепенния съд относно
доказателствената тежест.
Предвид на изложеното до тук,
настоящия съдебен състав споделя изцяло извода на ЯРС, че ищцата е доказала с пълно доказване,
т.е. по несъмнен начин са установени по делото
факти, които недвусмислено сочат на извода,
че единствената цел на работодателя е била да я уволни. При това положение,
оплакването за неправилност на атакуваното решение поради неправилна преценка
на ЯРС относно този правнорелевантен факт се прие за неоснователно.
При всичко изложено до тук,
въззивния съд стигна до извод за основателност на претенцията на ищцата (сега
въззиваема), поради което предявеният пред първоинстанционния съд иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, като основателен и доказан, следва да бъде уважен.
Районния съд, като е достигнал до същите правни
изводи е постановил правилно и законосъобразно решение, което не страда от
пороците, визирани във въззивната жалба и следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба – да се остави без уважение.
При този изход на делото
въззиваемата страна има право да й се присъдят разноски за въззивната
инстанция. Въззивния съд присъжда в полза на въззиваемата М.М. разноски в
размер на 360 лв. (за адв.възнаграждение), предвид наличието на надлежно искане
и на доказателства за направени такива. Видно от приложения ДПП от 08.01.2016
г. договореното възнаграждение е в размер на 420 лв., но ангажираните доказателства
са за заплатени от тях 360 лв., поради което и съдът присъжда тази сума.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №558/14.10.2015 г., постановено по гр.д.№892/2015 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА
„Язаки България" ЕООД, ЕИК 128617161
да заплати на М.Й.М., ЕГН **********
сумата от 360 лв. - съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.