№ 10. 02. 2016 година гр.
Ямбол
В
ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен
съд, Гражданско отделение, І-ви състав
на 02 февруари
2016 година
В публично
заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
Прокурор Р. Лефтерова
Като разгледа докладваното от
съд. А. Димитрова
В. гр. дело № 413 по
описа за 2015 година
За да се произнесе
взе предвид:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. /ГПК.
Делото
е образувано по въззивна жалба подадена от
адв. В. С. като пълномощник на
ищцата М.В. ***, против решение № 575/ 23.10.2015 год. постановено по гр. дело
№ 21/ 2015 год. по описа на ЯРС, с което е отхвърлен предявеният от нея против Г.Н.С.
*** иск по чл.132 ал.1 т.1 и 2/ СК за лишаването му от родителски права спрямо
малолетното дете М. Г. С..
В жалбата се твърди, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон и е необосновано, т.к. правните изводи на съда
противоречат на събраните по делото доказателства. Оспорен е решаващият извод,
че не са налице хипотезите на чл. 132 ал.1 т.1 и 2/ СК, т.к. според
жалбоподателката са доказани безспорно обстоятелства, които сочат на поведение на
ответника, даващо основание да се предприемат мерки в интерес и защита на
малолетното дете. Твърди се, че събраните доказателства са установили
твърденията в исковата молба, а именно: че ответникът трайно се е
дезинтересирал от малолетния си син и не се възползва от определения му режим
на лични контакти с него; че не плаща присъдената от съда издръжка, а
принуждава ищцата непрекъснато да сезира ЯРП с този въпрос; че детето се взема
не от бащата в определените от съда дни, а от неговите баба и дядо по бащина
линия; че са игнорирани обстоятелства, които сочат на сериозна опасност за
бъдещото отглеждане и възпитание на детето, чрез съдържащите се доказателства и признания в н.о.х.д. № 106/ 2014 год. на ЯОС
и гр. д. № 2428/ 2014 год. на ЯРС.
Твърди се, че са установени обстоятелствата относно употребата на наркотици от
ответника и изпадането му в неадекватни състояния, поставящи в риск живота и
здравето на детето, което следва да бъде квалифицирано като особено тежък
случай на поведение, посочено в чл. 131 ал.1/ СК. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго от въззивната инстанция, с което да се уважи претенцията
на жалбоподателката, като се претендират направените по делото разноски.
В писмения отговор на въззиваемия Г.С.,
представляван от адв. Ж. К. се твърди,
че жалбата е неоснователна. Събраните доказателства установяват твърденията на
ответника, че той никога не се е дезинтересирал от детето си; че ищцата е тази,
която е осуетявала режима на контакти между баща и син, поради съжителството си
с друг мъж; че са недоказани твърденията й за неговата неадекватност и
агресивност поради употреба на наркотични вещества, които да представляват
заплаха за детето. Желае
потвърждаване на постановеното решение и също претендира направените по делото разноски за тази инстанция.
В с.з. страните се представляват от
пълномощниците си, които поддържат заявените искания в жалбата и отговора.
Ямболската
окръжна прокуратура дава заключение за законосъобразност на постановеното
решение, което следва да бъде потвърдено.
Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Ямбол, редовно и своевременно призована, не изплаща
представител.
Ямболският
окръжен съд обсъди доводите на страните и данните по делото, провери
първоинстанционното решение с оглед посочените оплаквания и съобразно правомощията си по чл. 269/ ГПК и приема
следното:
Въззивната жалба е подадена в
преклузивния срок по чл. 259/ ГПК, от легитимирана страна, при наличие на
правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се
преценява като неоснователна.
Предмет на спора е предявен иск от М.В. за лишаване от родителски права на
ответника Г.С., който е баща на мелолетното дете М., родено по време на брака между страните. В
исковата молба са посочени двете основания визирани в чл. 132 ал.1 т.1 и 2 /
СК, с изложени фактически твърдения
както следва: 1/. бащата е в наркотична зависимост, вследствие на което е с
разградена психика, неадекватен и агресивен е, и с поведението си създава риск
за отглеждането и възпитанието на детето, както и представлява опасност за личността, здравето и имуществото му; през
изминалите години не се е променил, продължава да употребява наркотици и да
отправя заплахи както към ищцата, така и към неговите близки; 2/. няколко
месеца след прекратяване на брака ответникът преустановил всякакви контакти с
детето, не проявявал интерес от
развитието и нуждите му, не се сещал за рожденните му дни и празници, и
преустановил участието си в издръжката
му. Посочено е още, че той не работи поради което ищцата е в невъзможност да
събира дължащата се издръжка по принудителен ред, а депозирала тъжби до
прокуратурата, като ответникът се възползвал от
привилегията по чл. 183 ал.3/ НК и производствата били прекратявани. При
тези фактически данни е формулирано
твърдение, че той без основателна
причина трайно пренебрегва родителските си задължения, самоосвободил се от
родителските си функции, поради което формалното им притежаване е неоправдано и
нецелесъобразно с оглед интереса на детето, което ведно с опасността, която той
създава за него, обосновава правния
интерес от предявяване на иска за лишаване от родителски права.
Ответникът оспорил фактическите
твърдения на ищцата по съображения, че поведението му никога не е
ставало повод за притеснение или страх, а твърдението, че е агресивен и
неадекватен поради употреба на наркотични вещества и че той представлява
опасност за личността и възпитанието на детето, не отговаря на действителното
положение. Посочил е, че работи по трудов договор постоянно и оплаквания от поведението му на работно място
липсват; че режима на лични
контакти с детето постоянно е осуетяван от ищцата, която установила връзка с друг мъж по време
на фактическата им раздяла; че преустановила всякакви контакти с него, което
довело до невъзможността му да получи достъп до детето си; че редовно плаща
издръжката му, с редки изключения на закъснения в периоди, когато е бил
безработен.
От фактическа страна е установено
по делото, че М.В. и Г.С. са прекратили
през м. юни 2012 год. по взаимно съгласие сключения през 2010 год. граждански
брак, като със съдебното решение упражняването на род. права спрямо роденото от
брака дете М. са предоставени на майката и е определено местоживеенето му
заедно с нея в гр. Ямбол ж.к. „Бенковски”, бл. 19, вх. В, ап. 12. Определен е режим на лични контакти на бащата с детето
всяка първа и трета събота с преспиване, по три дни от коледната и
великденска ваканция, и един месец през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
За
установяване на спорните по делото факти
относно употребата на наркотични вещества и относно родителските и
възпитателски качества на страните и полагани грижи, пред първоинстанционния
съд са събрани писмени доказателства и
са допуснати до разпит две групи свидетели:
свид. П. Г. и М. В. – посочени от
ищцата и свид. М. С. и Н. С. – посочени от ответника.
Свид. Г. – без родство със страните, е дал
показания, че след развода за детето се грижи майката; че М. му споделяла, че Г.
не се грижи за детето, не плаща издръжка
и не ходи да го взема от детската градина.
Свид. В. – майка на ищцата, разказва, че след
развода ищцата и М. се установили да живеят в тяхното жилище в к- с „Бенковски”,
откъдето ответникът, заедно с неговата майка, идвал един - два пъти да вземе
детето. Разказва, че по- често детето се вземало от неговата баба по бащина
линия и това било по решение на М., която „била склонна баба му да го взема, но
той (ответника) да не го доближава”. Около пет месеца след като се разделила с Г.М.,
заедно с детето, заживяла с друг мъж
в к-с „Зорница” и от този момент само
майката на Г. идвала да вземе детето. Разказва, че дъщеря й забранила на Г. да
й се обажда по телефона, а посочила да й се обажда неговата майка, защото той
започнал да я заплашва. Свидетелката описва случай по време на брака между
страните, когато в с. Победа ответникът вдигнал скандал, блъскал стената,
крещял, бил нервен, неадекватен, след което М. споделила с тях, че той взема
наркотици. Свидетелката твърди, че 3-4 месеца след прекратяване на брака
ответникът престанал да плаща издръжка, че не
правел подаръци на детето и не се грижел за него, а това правела
неговата майка и баба на М.
Свид. С., майка на ответника, дава показания,
че след развода първите няколко месеца Г. вземал детето, след което М. отказала
да контактува с него, престанала да му
се обажда по телефона и установила
контакт само с нея. Детето се вземало не
от жилището на мъжът, с който М.
заживяла в к-с „Зорница”, а от място до магазин, където работи нейната майка.
Свидетелката разказва, че определения режим на контакти на бащата с детето не се спазвал, като то им
се давало само за един ден, а имало случаи когато изобщо не им е давано,
защото отсъства от града, болно е и т.н. Според свидетелката детето
е привързано към баща си, не иска да си тръгва от тях, двамата ходят на
разходки и на люлки.
Свид. С. – баща на ответника разказва, че
синът му има проблем с режима на свиждане с детето, т.к. няма начин да се
свърже с майката, която заживяла на съпружески начала с негов първи приятел.
Сочи, че единствено съпругата му поддържала връзка с М., а детето се давало
когато тя прецени. Отначало детето се
вземало от к- с „Бенковски” от майката на М., но след като последната се
преместила в к-с „Зорница”, престанала да се обажда по телефона и прекратила
всякакъв контакт с ответника. Според свидетеля детето е много щастливо с баща
си, гордее е с него и не иска да си тръгва, когато са заедно.
По
делото е приложено като доказателство н.о.х.д. № 106/ 2014 год. по описа на
ЯОС, в досъдебното производство по което, в качеството на свидетел, на 26.09.2013 год. ответникът е признал
твърдяния в исковата молба факт за
употреба на наркотици. В протокола за разпит на свидетел ( л. 17 ) същият е заявил пред ст. разследващия полицай при ОД на МВР Ямбол,
че около 4-5 пъти е ходил в дома на
Драго, който го е черпил с по една черта
от т.н. „пико”, метамфетамин.
Приложено
е и гр. дело № 2428/ 2014 год.
образувано по молба на И. С. – сестра на ответника, против Г.С. за
прилагане на мерки за защита от домашно насилие, което последният прилагал
спрямо сестра си под въздействие на
наркотични вещества. Делото е прекратено поради оттегляне на молбата.
От социалния доклад, депозиран от Д „Социално
подпомагане” гр. Я. се установяват данни за двамата родители, предоставени от
самите тях по отношение на трудова заетост, жилищно – битови условия,
здравословно състояние, получени при разговор с всеки от тях. Страните са
споделили със социалния работник и намеренията си по отношение на детето М,
като М. заявила, че желае да бъдат прекратени родителските права на ответника,
т.к. има намерение да сключи брак със съжителя си и детето да бъде осиновено от
него. Г. заявил, че е в интерес на детето режима на лични контакти да не бъде
променян, а той да продължава да се грижи за него и го отглежда съобразно режима определен от ЯРС.
Представени
са доказателства, че срещу ответника три пъти са били образувани наказателни производства по чл. 183/ НК за
неплащане на издръжка, две от които са прекратени, а по третото с влязла в сила
присъда е осъден на пробация за неплатена издръжка за м. май 2014 г. – август
2014 год. Представени са трудови договори, установяващи трудовата му заетост в
различни периоди от време и 19 броя
вносни бележки и разписки за платена на ищцата издръжка за детето М.
Пред настоящата инстанция се представи
преписка с рег. № 1679р- 11377/ 2015 г. по описа на РУ Ямбол, от която се
установява, че на 10.09.2015 год. в жилището на ответника е възникнал скандал
между него и сестра му и адреса е бил посетен от служители на реда. Съставен е
предупредителен протокол спрямо ответника, с който му е вменено да не отправя
обидни думи и закани за физическа саморазправа към сестра си, а в обяснението
което той дал е посочил, че започнал да
я обижда под въздействието на афект за това, че тя заключила маратонките му в
стаята си и той не можал да ги вземе.
При така
установената фактическа обстановка районният съд е приел, че не са доказани
двете хипотези на чл. 132 ал.1/ СК, т.к. след раздялата на страните те са
престанали да контактуват поради
нежеланието на майката за контакти с бащата и ограничаване на контактите му с
детето, довело до нарушаване на определения режим със съдебното решение. Приел
е, че очевидна причина за това е установената от нейна страна връзка с пръв
приятел на ответника, което фактическо положение е причина и за агресивното
поведение на последния. Приел е още, че намерението на ищцата детето да бъде
осиновено от втория й съпруг говори за истинските й подбуди за предявяване на
иска и това не е в интерес на детето, което ще загуби връзката със своя баща,
към когото е привързано. Прието е, че за
детето се полагат много добри грижи от двамата родители и от неговите баби и дядо, а твърдението на ищцата за прием
на наркотични вещества е останало
недоказано от нея, а дадените по
наказателното дело показания не могат да се ползват, т.к. биха се нарушили
прогласените с чл.11/ ГПК принципи. Приел е за недоказано и твърдението, че
ответникът е преустановил участието си в издръжката на детето, което се
опровергава от представените от него писмени документи, а изолираните случаи на
неплащане се дължат на липсата на трудовата му заетост.
При
служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл. 269/ ГПК,
Ямболският окръжен съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на
същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и пред настоящата инстанция, и като съобрази
закона, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, и следва да се потвърди.
В
допълнение следва са каже още:
Съгласно
чл. 132 ал.1 т.1/ СК родителят може да бъде лишен от родителски права в особено
тежки случаи по чл. 131/ СК, а именно:
когато поведението му представлява опасност за личността, здравето,
възпитанието или имуществото на детето. В исковата молба се твърди, че
ответникът, в състояние на наркотична зависимост, представлява заплаха за
живота и здравето на детето си, т.к. в такова състояние той е неадекватен и
агресивен, и не е в състояние на полага каквито и да е грижи за него.
При анализ на събраните по делото
доказателства, и на тези събрани в досъдебната фаза по н.о.х.д. № 106/ 2014 г.
на ЯОС, не се установиха данни за поведение на ответника спрямо детето, което да представлява опасност за
живота и здравето му. Не се споделя виждането на районния съд, че
дадените от ответника показания по него
са недопустими, т.к. по своята същност те представляват извън съдебно признание на неизгоден за
страната факт, който следва да се цени по реда на чл. 175/ ГПК – съобразно
обстоятелствата по делото. Следователно, твърдението на ищцата, че ответникът
употребява наркотици е доказано с направеното от него признание пред
разследващия полицай, но независимо от това обстоятелство, искът за лишаването
му от родителски права е неоснователен на това основание. При тълкуването на
чл. 131 ал.1/ СК, вр. чл. 132 ал.1 т.1/ СК се извличат положителните
материалноправни предпоставки за лишаване от родителски права и те са следните:
1/. поведение на родителя; 2/ опасност за личността, здравето, възпитанието или
имуществото на детето; 3/. причинно- следствена връзка между поведението и
създадената опасност; 4/. вина на родителя; 5/. да се касае за особено тежки
случаи. По делото нито се сочат такива особено тежки случаи на създадена
опасност за живота и здравето на детето в резултат на виновно поведение
(действие или бездействие) на бащата, нито са събрани доказателства в тази
насока. Въззивният съд намира, че
употребата на наркотични вещества по принцип е укоримо поведение, но то не
съставлява основание за лишаване на бащата от родителски права, при липсата на
твърдения и данни, че след употребата им, в състояние на агресия и
неадекватност, той е поставил живота и здравето на детето си в опасност. Ето защо въззивният съд приема, че по делото
не се установи поведение на ответника, съставляващо заплаха за личността,
здравето и възпитанието на детето, поради което извънсъдебно признатия факт, че
той употребява наркотици, не налага промяна в крайния резултат по делото.
Съгласно чл.132 ал.1, т.2/ СК
родителят може да бъде лишен от родителските права когато без основателна причина трайно не
полага грижи за детето и не му дава издръжка. В случая тези предпоставки не са
налице, т.к. твърдяното от ищцата трайно пренебрегване на родителските задължения, липса на интерес към
здравето и нуждите му и недаването на средства за издръжката му, са останали
недоказани както правилно е приел и районния съд. Представените по делото
доказателства са обсъдени всестранно и въз основа на тях са направени
задълбочени правни изводи, които настоящата инстанция споделя на осн. чл. 272/
ГПК. Искът е неоснователен и на това основание.
В обобщение следва да се каже, че районният
съд е направил законосъобразен и
обоснован извод като е приел, че не са налице основанията на закона за лишаване
на ответника от родителски права, поради което постановеното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото основателно се явява
искането за разноски, направени от ответника пред настоящата инстанция, и
такива следва да му се присъдят в размер на 500 лв.
Водим от
гореизложеното и на осн. чл. 271/ ГПК, Ямболският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 575/ 23.10.2015 год. постановено по гр. дело
№ 21/ 2015 година по описа на Ямболския
районен съд
ОСЪЖДА М.В. ***, с ЕГН ********** да заплати на Г.Н.С. ***, с ЕГН **********
сумата 500 (петстотин) лв. направени по делото
разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните, пред В К С на Р България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.