О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.................... 29.01.2016 г. гр. Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско
отделение, І-ви възз. състав
на 28.01.2016 година,
в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ИВА КОДЖАБАШЕВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия КОДЖАБАШЕВА
възз. ч. гр. д. № 38 по
описа за 2016 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 и сл. ГПК, вр. с чл. 419 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г.Ж.Д.,
ЕГН **********, срещу Разпореждане за
незабавно изпълнение на Заповед № 1171/23.09.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 461/2015 г. по описа на ЕРС. С посочената заповед съдът е разпоредил длъжникът Д. да заплати на кредитора М.В.М., ЕГН **********, сумата от 1600 лв. - главница, дължима по представен Договор за заем от 26.02.2014 г.,
с нотариално заверени подписи и сумата от 300 лв. - неустойка за неизпълнение в
срок на Договора, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението, както и 38 лв. - разноски по делото.
В частната жалба се излага бланкетно твърдение за издаване на атакуваното
разпореждане в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изтъква се, че жалбоподателят не дължи
процесните суми, тъй като е заплатил своевременно главния си дълг преди
издаването на заповедта за изпълнение. Настоява се за отмяна на обжалваното
разпореждане и обезсилване на издадения изпълнителен лист.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК
ответникът по частната жалба - М.М., не е подал отговор на жалбата.
ЯОС, след като се запозна с подадената частна
жалба и прецени данните по делото, намери за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана
страна, в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК, заедно с възражение срещу издадената заповед за
изпълнение и срещу изрично посочен като подлежащ на обжалване
по чл. 419, ал. 1 ГПК съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството по ч. гр. д. № 461/2015 г. по описа на ЕРС е
образувано по Заявление на М.В.М. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Г.Ж.Д.
за сумите от 1600 лв. -
главница и 300
лв. - неустойка за забава, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението и 46 лв. -
разноски. В т. 12 от заявлението е посочено, че документът, от който произтича
вземането, е Договор за заем от 26.02.2014 г., рег.
№ 824 на Нотариус – Л.Ч., вписан под рег. № 600 на НК.
Районният съд е уважил заявлението и е
издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след като е приел,
че представеният договор за заем с нотариална заверка на подписите е редовен от външна
страна писмен документ, попадащ в обхвата на посочените в чл. 417, т. 3 ГПК
актове, който удостоверява посоченото в
заявлението вземане и неговата изискуемост. ЕРС мотивирано е отхвърлил заявлението
единствено по отношение на сумата от 6 лв. разноски по делото за заплатена
куриерска услуга за доставка на документи.
Атакуваното разпореждане за
незабавно изпълнение на издадената Заповед по ч. гр. д. № 461/2015 г. по описа на ЕРС е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2
ГПК съдът
издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист след проверка на представения от заявителя документ по чл. 417 ГПК от външна страна, както и
на обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане. Тъй като съдът извършва проверката чрез преглед на
документа от външна страна, претендираното от заявителя вземане трябва
да е подкрепено от съдържанието на документа, въз основа на който заявителят
може да иска заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Тази проверка касае единствено
външната редовност на документа, при която следва да бъде съобразен видът на
документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото издаване. Съгласно
разпоредбата на чл. 419, ал. 2 ГПК частната жалба срещу разпореждането
за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от
актовете по чл. 417 ГПК.
В частната си жалба длъжникът Д. не е изложил конкретни съображения,
извлечени от документа по чл. 417, т. 3 ГПК. Представеният от заявителя М. Договор за заем от 26.02.2014 г., с нотариална заверка на
подписите, сключен между М. като заемодател и длъжника Д. като заемател,
правилно е преценен от заповедния съд като редовен от външна страна документ по
чл. 417, т. 3 ГПК, който установява подлежащо на изпълнение вземане, размера на
задължението, неговата изискуемост, активната и пасивната легитимация на
субектите кредитор и длъжник. Ето защо, частната жалба се преценя като
неоснователна, а атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения и на
основание чл. 278, ал. 4, вр. чл. 271, ал. 1 ГПК, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за незабавно
изпълнение на Заповед № 1171/23.09.2015 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 461/2015 г. по описа на ЕРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.