О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 18.01.2016 год. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд ІІІ граждански състав

На 18 януари 2016 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА ЧАПКЪНОВА

ЧЛЕНОВЕ:1.РОСИЦА СТОЕВА

2.КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар П.Узунова

Прокурор ………………………

Като разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА

В.ч.гр.д. № 8 по описа на 2016 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл./ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на Г.С.Г. *** против определение №2293/16.12.2015 год. постановено по гр.д. № 3262/2015 год. на Ямболски районен съд.С посоченото определение съдът е прекратил производството по посоченото гр.дело.

В жалбата се изразява недоволство срещу така постановения съдебен акт.На първо место се сочи, че делото е гледано в закрито с.з. без ищеца да е бил призован.На второ место се оспорва позоваването на съда на записаната в определението задължителна практика на ВКС по чл.290/ГПК и конкретно в цитираното от първостепенния съд решение по гр.д.№377/2009 год. ІV г.о., а именно че искът следва да се предяви по реда на ЗЗД срещу съответния съд.Тук се поставя въпроса” защо председателят на Районен съд-Сливен е резолирал да се образува гр.дело против съдия А. Д.”, както и защо на стр.8 от констативния протокол на ИВСС е записано, че за причинените му вреди от съдия А. Д. може да заведе дело и да предяви иск срещу Д., което според жалбоподателя е прикрито от докладчика по делото пред ЯРС.

Към частната жалба е приложено и писмено доказателство-Решение на ТЕЛК от 2010 год.Съда след преценка на доказателствата по делото и при съблюдаване на закона прие следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1/ГПК, от легитимирана страна при наличието на правен интерес от обжалване.При преценка по същество същата се намери за неоснователна.

Съображенията са следните:

Пред Районен съд-Сливен е депозирана искова молба/именувана частна жалба/ от жалбоподателя Г.С.Г. против А. Д., съдия в Районен съд-Сливен.В същата като правно основание е записан чл.1 ал.1/ЗОДВ.Приложени са и писмени доказателства.

За да прекрати производството по делото първостепенния съд е изложил следните мотиви:”В процесния случай се претендира личната гражданска отговорност на съдия за действията му в това качество при разглеждане на конкретно дело. Съобразно практиката на ВКС на Р България, обективирана в Определение № 491/29.07.2013 г. по ч.гр.д. № 2086/2013 г., ІІІ Г. О., Определение № 569/ 27.10.2011 г. по ч.гр.д. № 516/2011 г., ІІІ Г. О. и др. - Личната гражданска отговорност на съдията за действията по разглеждане на делата е изключена с конституционна разпоредба–чл.132 от Конституцията, независимо от закона, въз основа на който се претендира. Съдебната практика по чл. 290 от ГПК е дала отговор на въпроса за реда, по който може да се претендира отговорност за вреди от незаконни служебни действия на съдията, които не са от предвидените в чл. 2 от ЗОДОВ. Това е общият ред на ЗЗД, като искът се насочва срещу съответния съд / Решение по гр. д. № 377/09 г. на 4 г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Определението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.132 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.Тоест това е т.н. функционален имунитет.От анализа на тази конституционна норма е видно, че посочения от жалбоподателя /ищец/ ответник по предявения от него иск-съдия А. Д. от Районен съд-гр.Сливен не би могла да носи гражданска отговорност по претенцията за причинени неимуществени вреди на ищеца и не е надлежен ответник по така предявения иск.Изхождайки от горната разпоредба първостепенният съд се е позовал и на константната практика по чл.290/ГПК на ВКС и е прекратил производството по делото като такова по предявен недопустим иск. Жалбоподателя изразява несъгласие, с цитираната от районния съд практика, обективирано в частната жалба.Същият се позовава на констативния протокол на ИВСС стр.8.На стр.8 от този протокол на ИВСС е записано:”Същевременно, следва да се отбележи, че доколкото в заявлението се навеждат оплаквания за претърпени вреди, Г.Г. разполага с възможността, в случай, че прецени, да предяви иск по предвидения в закона ред пред компетентния съд, както му е посочено и в становище на ИВСС от 17.10.2014 год.”Следва да се посочи, че в това становище ИВСС не е посочил конкретно реда по който Г. може да реализира претендираните права, а е посочил „предвидения от закона ред”.В конкретния случай това е общият ред по чл.49/ЗЗД, като иска следва да бъде заведен срещу съответния съд, в който делото е било забавено и това в случая е Районен съд-гр.Сливен.Този процесуален ред на защита е открит пред жалбоподателя.В тази насока са описаните в определението на първостепенния съд актове на ВКС, съответно и Р. №579/10.12.2010 год. постановено по гр.д. №377/2009 год., ІV г.о., както и Определение № 824/13.12.2013 год. по ч. гр.д. №5779/2013 год., ІV г.о. на ВКС, в което изрично е прието, че имуществената отговорност по чл.45/ЗЗД на ответника, в качеството му на Главен прокурор не може да бъде ангажирана с оглед въведения в чл.132 ал.1/Конституцията на Р.България т.н. функционален имунитет на магистратите за постановените от тях актове.Гражданската неотговорност е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на имуществени искове срещу посочената категория лица и за посочените действия и актове.

За пълнота на мотивите настоящия състав на въззивния съд намира за нужно да посочи, че посочената от ищеца правна квалификация-по чл.1 ал.1/ЗОДОВ, по никакъв начин не обвързва решаващия съд, който въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства следва да даде правната квалификация на предявения иск.

В допълнение съдът намира за нужно да посочи, че изложените от ищеца обстоятелства не попадат в нито една от хипотезите на чл.2/ЗОДОВ, поради което и искът му въз основа на тези обстоятелства срещу ответника Анна Димитрова в качеството й на физическо лице не е допустим и не би могъл да бъде разгледан нито по реда на ЗОДОВ, нито по общия ред, а единствено по посочения по-горе в мотивите процесуален ред с надлежен ответник.

Ето защо и постановеното прекратително определение на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

При тази мотивация, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №2293/16.12.2015 год. постановено по гр.д. № 3262/2015 год. на Ямболски районен съд, с което съдът е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Бургас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.