О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
на 07 януари 2016
година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
секретар
като разгледа докладваното от съдия Р.СТОЕВА
гр.д.№ 412 по
описа на ЯОС за 2015 г.,
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от С.С.Я. ***, действащ чрез пълномощника си адв.В.Л. *** против Главна
дирекция „Гранична полиция” към МВР, с адрес на управление: гр.София,
бул.”Княгиня Мария Луиза” №46. С ИМ е предявен иск с правно основание чл.234, ал.1 ЗМВР – за заплащане на
обезщетение в размер на 39396 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 02.12.2015 г. - датата на подаване на ИМ пред съда до окончателното
изплащане и иск с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 1546,10 лв. – обезщетение за забава за
времето от 15.07.2015 г. до 02.12.2015 г.
С Разпореждане от 03.12.2015 г. съдът е изпълнил
задълженията си по чл.131 от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК от
ответника ГД „ГП”-МВР, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Г. К.е
постъпила молба, вх.№6895/22.12.2015 г., в която е заявено становище, че
ответник по предявения иск следва да бъде МВР, който е органа по назначаването,
съответно освобождаването от длъжност на ищеца. В тази връзка се моли съдът „да
конституира като ответник по делото МВР и съответно да заличи като такъв ГД
„ГП”.” Алтернативно и в случай, че съдът не уважи молбата, се иска
разпореждането от 03.12.2015 г. и приложените към него препис от ИМ и
доказателствата да се връчат отново, „като бъде предоставен нов едномесечен
срок за изготвяне на писмен отговор по ИМ.”
ЯОС, след като се запозна с
исковата молба и молбата от 22.12.2015 г. от ГД „ГП”-МВР и при проверка
допустимостта на исковата претенция намери, че предявения иск е недопустим,
като насочен против ненадлежен ответник. Съображенията за това са следните:
С депозираната искова молба ищеца
е предявил при условия на обективно съединяване два иска: иск с правно
основание чл.234, ал.1 ЗМВР – за заплащане на обезщетение в размер на 39396
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.12.2015 г. - датата
на подаване на ИМ пред съда до окончателното изплащане и иск с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 1546,10 лв. – обезщетение за забава за
времето от 15.07.2015 г. до 02.12.2015 г.
При преценка по допустимостта на така заявената искова претенция, съдът съобрази,
че ищецът е полагал труд по силата на служебно правоотношение на длъжност
"Заместник директор на Регионална дирекция „Гранична полиция – Елхово при
ГД „ГП”-МВР”. Служебното му правоотношение е прекратено със заповед №8121К-1243 от 09.04.2015 г., поради придобиване право на
пенсия при усл. на чл.69 КСО и по искане на служителя, от надлежния по реда на
чл.227 във връзка с чл.158 ЗМВР орган – Министърът на Министерство на вътрешните
работи. Или иначе казано - ищецът, претендиращ в настоящото производство
обезщетение по смисъла на чл.234, ал.1 ЗМВР, дължимо при прекратяване на служебното
му правоотношение на основание чл.226, ал.1, т.13 от същия закон, е бил
държавен служител в МВР по силата на едно комплексно служебно правоотношение (административно
и трудово), което предопределя и съдържанието на взаимните права, задължения и
компетентности на страните по същото. Спецификата на правата и страните по него
се разпростира и върху задължението да се изплати и съответно - правото да се
получи обезщетение по реда на чл.234 ЗМВР. В този смисъл, надлежна страна по
иска, с който се претендира присъждане на търсеното обезщетение по чл.234 от
ЗМВР е органът, който е страна по служебното правоотношение и по чиято заповед
е прекратено същото. И това е така, защото именно фактът на прекратяване на
правоотношението е правопораждащият факт да се търси обезщетението. Този извод
е обусловен и от съдържанието на цитираната заповед №8121К-1243 от 09.04.2015
г., в която надлежният орган – Министърът на вътрешните работи, е разпоредил на ищеца да бъде изплатено и търсеното от него в
настоящото производство обезщетение по чл.234 от ЗМВР.
При изложеното до тук, исковата претенция,
съставляваща предявени в обективно съединение иск с правно основание чл.234,
ал.1 ЗМВР и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, с която настоящият съд е
сезиран, е насочена срещу ненадлежен ответник – ГД „ГП”-МВР. Посоченият
ответник – ГД „ГП”-МВР не е надлежна страна по исковата претенция, защото Главната
дирекция нито е страна по спорното материално правоотношение, нито е
процесуален субституент на надлежната страна по делото - Министерството на
вътрешните работи. Легитимирано да отговаря по исковете е МВР, като
администрация на органа по назначаването, който е страна по служебното
правоотношение и по конкретния имуществен спор. Следва да се посочи, че при
служебния характер на правоотношението и отчитане на страните по него,
понятието „работодател” е неотносимо. В този смисъл е налице и задължителна
съдебна практика – Решение №14/17.02.2011 г. на ВКС по гр.д.№625/2010 г., III
г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Предвид изложеното и тъй като
процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост
на иска, предявеният срещу ненадлежна страна иск се явява недопустим.
Производството по един недопустим иск, като недопустимо следва да бъде
прекратено.
Водим от изложеното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№412/2015 г. по описа на ЯОС, поради недопустимост
на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване
пред БАС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: