О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. ЯМБОЛ 15.01.16 г.
Ямболският
окръжен съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание на 15.01.16 г/две
хиляди и шестнадесета година/ в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:Жени Бозукова
При секретаря
Л.Р. и в присъствие на
прокурора.............
.....................................като
разгледа докладваното от Ж.Бозукова
....................................................................гр.
д №397 по описа за 2015г
За да
се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от С.Т.С., чрез пълном.адв.Р.Р.-ЯАК
против Областна Дирекция на МВР гр.Ямбол, с която се иска осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 28 756
лв, представляваща обезщетение по чл 234
ЗМВР и на осн. чл 86 ЗЗД- сума в размер на 160.08лв-законна лихва върху
претендираната главница за периода от
01.11.15г до 20.11.15г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на ИМ в съда, както и направените по делото разноски,съставляващи
адвокатски хонорар.
Към ИМ
е приложена Заповед №8121 К-2411/16.07.15г на Министъра на МВР за прекратяване
на служебното правоотношение на държавния служител С.Т.С.-полицейски инспектор
V степен към РУ-Ямбол при Областна дирекция на МВР Ямбол-след придобиване право
на пенсия при условията на чл 69 КСО-по искане на служителя.В заповедта изрично
е посочено, на служителя да се изплатят полагащите се обезщетения по чл 234
ЗМВР.
Съдът е
оставил без движение ИМ от дата 23.11.15г като е указал на ищеца, в
едноседмичен срок да представи препис от ИМ с доказателствата към нея за
връчване на ответника, както и да посочи надлежен ответник, т к в противен
случай ИМ ще бъде върната.
Съобщението
на съда е получено от пълном.на ищеца- адв.Р. на 04.01.16г и с писмена молба вх
№185/11.01.16г, ищецът е заявил чрез
проц. си представител, че претенцията му е насочена срещу ответника- Областна дирекция на МВР- Ямбол,
чрез Директор Генчо Иванов, като в молбата се твърди, че за насрещната страна са представени: копие от
ИМ и от доказателствата, приложени към
същата.
Предвид изложеното,ЯОС прави следните правни изводи:
Пасивно
легитимирана страна да отговаря по искове, предявени от държавни служители в
МВР за обезщетения, произтичащи от прекратяване на служебно правоотношение е Министерство
на вътрешните работи като администрация на органа по назначаването, а не тази
на Дирекцията, в която държавния служител е изпълнявал длъжността си. В тази
връзка е и съдебната практика /Р№187/20.06.13г по гр. д №47/13г на
ВКС-ІІІг.о., Р №14/17.02.11г по гр. д №625/10г на ВКС-ІІІг.о./.
В
конкретният случай, ищецът е полагал труд
по силата на служебно правоотношение на длъжност:”полицейски инспектор
–Vстепен” към РУ-Ямбол при Областна
Дирекция на МВР Ямбол, докато със Заповед
№8121 К-2411/16.07.15г на надлежния по реда на чл 227,вр с чл 158 ЗМВР
орган-Министъра на вътрешните работи, служебното правоотношение на С.Т.С. е
прекратено.
Съдът
приема, че ищецът претендиращ в
наст.производство обезщетение по см. на
чл.234 ал.1 ЗМВР, дължимо при
прекратяване на служебното му правоотношение на осн. чл.226, ал 1, т.13 от ЗМВР
е бил държавен служител в МВР, по силата на едно комплексно служебно
правоотношение /административно и трудово/, което предопределя и съдържанието
на взаимните държавно-служебни права, задължения и компетентности на страните
по същото, като спецификата на правата и страните по него се разпростира и
върху задължението да се изплати и
правото да се получи обезщетение по реда на чл 234 ЗМВР.
В този
смисъл, надлежна страна по иска, с който
се търси присъждане на обезщетение по чл. 234 ЗМВР е органът, който е страна по
държавно-служебното правоотношение и по
чиято заповед е прекратено същото.Това е така, защото фактът на прекратяване
на правоотношението е правопораждащият факт да се търси обезщетение, като този
извод е обусловен и от съдържанието на прекратителната заповед №8121
К-2411/16.07.15г, в която надлежният орган-Министърът на вътрешните работи е
разпоредил, на ищеца да бъде изплатено търсеното от него обезщетение по чл 234 ЗМВР.
В
случая,предявената в настоящето производство искова претенция, съставляваща
обективно съединени искове по чл 234 ал 1 ЗМВР и по чл 86 ал 1 ЗЗД е насочена
срещу ненадлежна страна, защото Областна
Дирекция на МВР Ямбол,не е надлежна страна по спорното материално
правоотношение т.к, съгл. разп. на чл 2
ал 2 ЗМВР, ЮЛ на бюджетна издръжка е МВР, а съгл. чл 42 ал 2 ЗМВР, Областните
дирекции са само основни структури на Министерството за осъществяване на
определени със закона дейности.
В
случая, след оставяне от съда на ИМ без движение и даване указания на ищеца за посочване на надлежен ответник, ищецът чрез пълном. адв.Р. изрично е уточнил с нарочна молба от 11.01.16, че пасивно легитимирана страна
–ответник по предявените искове е Областна Дирекция на МВР гр.Ямбол, чрез
Директора Г.И.
В тази връзка съдът приема, че пасивно легитимирана страна да отговаря по искове, предявени от държавен служител в
МВР за обезщетения, произтичащи от прекратяване на служебно правоотношение е именно
МВР като администрация на органа по назначаването, а не тази на Дирекцията, в
която държавния служител е изпълнявал длъжността си.
И т к
процесуалната легитимация е абсолютна процесуална препоставка за допустимостта
на иска, а в случая предявените в обективно съединение искове по чл 234 ал 1 ЗМВР и по чл 86 ЗЗД срещу ненадлежна страна се
явяват недопустими, то производството по
делото, следва да бъде прекратено.
Водим
от горното,ЯОС
О П
Р Е Д Е
Л И :
Прекратява
производството по гр.д №397/15г по описа на ЯОС.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас, в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: