В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 12 януари 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №429 по описа на 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на А.М.Ю. *** и Ю. ***, чрез пълномощник адв.М.Г. ***, против решение №585/29.10.2015г. по гр.д. №2572/2014г. по описа на ЯРС, с което е изнесен на публична продан следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.521.8.1.44 по КК на гр.Ямбол, който обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 87374.521.8 с предназначение на обекта жилище – апартамент със застроена площ 66,29 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, коридор, сервизни помещения и една тераса с адрес гр.Ямбол, ж.к. „Бенковски” № 18, вх.В, ет.2, ап.44, при граници на обекта идентификатори: 87374.521.8.1.43, 87374.521.8.1.45, 87374.521.8.1.41 и 87374.521.8.1.47, ведно с прилежащото избено помещение № 5 с полезна площ 70 кв.м, при граници: двор на блока, мазе № 6, мазе № 4, ведно с 0,765 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните проценти от отстъпеното право на строеж с пазарна стойност 24800лв., по отношение, на който е допусната делба с влязло в сила Решение №198/27.03.2015г., постановено по гр.д. №2572/2014г. по описа на ЯРС, между А.М.Ю., ЕГН ********** ***, Ю.М.Ю., ЕГН ********** ***, М.М.Ю., ЕГН ********** и Г.М.Ю., ЕГН **********,***, к-с „Г.Б.”....-..-..4, при квоти по 1/8 ид.ч. за А.Ю., Ю.Ю. и М.Ю. и 5/8 ид.ч. общо за М. и Г. Ю.. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано, както и че е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. Сочи се, че жалбоподателите не са доволни от решението, тъй като не желаят имота да бъде изнасян на публична продан, тъй като при това положение майка им С. Ю. би останала без единственото жилище, в което живее, и което било СИО с наследодателя на страните по делото. Жалбоподателите са изразили и недоволство от факта, че съдът е отхвърлил искането им за отвод на съдебния състав, поради допуснато обидно отношение към тях и към тяхната майка, и поради това, че не ги е изслушал и не е съдействал делото да бъде спряно, за да не се продава имота, докато майка им е жива. Иска се съдът да вземе становище по отказа на първоинстанционния съд да се отведе от разглеждане на делото. Претендира се отмяна на атакуваното решение и спиране на производството по делото.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Оспорват се твърденията в жалбата, че съдът е проявил обидно или пристрастно отношение към жалбоподателите. Сочи се, че делбеното производство е инициирано именно по молба на жалбоподателите, и тъй като последните многократно са отхвърляли предлаганите им споразумения от останалите съделители, публичната продан на имота е единствената възможност за прекратяване на съсобствеността между страните. Претендира потвърждаване на първоинстанционното решение с произтичащите от това законни последици.

В с.з. въззивниците се явяват лично, и чрез своя пълномощник поддържат жалбата.

Въззиваемите в с.з., чрез своя пълномощник оспорват жалбата и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

С решение №198/27.03.2015г., постановено по гр.д. №2572/2014г. на ЯРС е допусната делба между А.М.Ю., Ю.М.Ю., М.М.Ю. и Г.М.Ю. по отношение на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Ямбол, ж.к. „Бенковски“ бл.18 вх.В ет.2 ап.4 /описан по-горе/, при квоти по 1/8 ид.ч. за А.Ю., Ю.Ю. и М.Ю. и 5/8 ид.ч. общо за М. и Г. Ю.

Относно поделяемостта на имота, допуснат до делба пред ЯРС е била изслушана съдебно-техническа експертиза /неоспорена от страните/, която е дала заключение, че допуснатия до делба недвижим имот е реално неподеляем съобразно броя и квотите в делбата на страните, както и че имотът е с пазарна стойност 24800лв., а пазарна стойност дяловете в делбата са съответно: 1/8 ид.ч. се равнява на 3100 лв., а 5/8 ид.ч. се равняват на 15500 лв.

В първото по делото заседание, след допускане на делбата, искане за възлагане на недвижимия имот е било направено, както от ищците А.Ю. и Ю.Ю., така и от ответниците М. и Г. Ю., кото последните са поискали възлагане в общ дял.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

ЯОС споделя изводът на първоинстанционния съд, за неоснователност на направените от страните искания за възлагане по реда на чл.349 ал.1 и ал.2 от ГПК, тъй като в случая не са налице посочените законови хипотези. Допуснатия до делба имот макар и да представлява неподеляемо жилище, няма характер на бивше СИО в хипотезата на чл.349 ал.1 ГПК, както и не е бил наследствен недвижим имот, съгласно чл.349 ал.2 ГПК: Съсобствеността върху имота между съделителите по делото е със смесен характер, предвид първоначално откриване на наследство и последвалата покупко-продажба на един от наследствените дялове. Т.е.е извън посочените в чл.349 от ГПК възможности за възлагане.

При това положение, правилно ЯРС е извършил делбата по реда на чл.348 ГПК, като е постановил имотът да бъде изнесен на публична продан.

Ирелевантно в случая е нежеланието на ваззивниците- ищци в първоинстанционното производство, имотът да бъде изнесен на публична продан. Видно от протокола от о.с.з. на 18.05.2015г., същите са отхвърлили възможността за спогодба по делото, предложена им от насрещната страна. Спогодба между страните по делото не се постигна и пред въззивната инстанция, въпреки възможността дадена им от съда с Определение от 23.12.2015г. и в о.с.з. на 12.01.2016г. При това положение, единствената законова възможност за прекратяване на съсобствеността между страните, по отношение на процесния имот, е тази посочена в чл.348 ГПК.

Относно направеното искане за спиране на производството: Не са налице визираните в ГПК основания за спиране на производството по делото. Жалбоподателите дори не твърдят наличие на някое от основанията по чл.229 ал.1 т.2-7 ГПК, а по отношение на основанието визирано в чл.229ал.1 т.1 ГПК- липсва съгласие за спиране от насрещната страна.

Липсват доказателства, за действия на първоинстанционния съд, поставящи по съмнение неговата безпристрастност. По делото не се установи, в първоинстанционното производство, да е било нарушено правото на защита на въззивниците, поради нарушаване на процесуалния закон от съда. Същите са били редовно уведомявани за насрочените 4 бр. о.с.з. по делото, проведени след, влизане в сила на решението по допускане на делбата. На три от тях – 18.05; 14.09 и 12.10. 2015г. са присъствали лично и чрез упълномощен адвокат- адв. М.Г. ***, а на 08.06.2015г. не са се явили лично, но са били представлявани от адвоката си. Изявленията им относими към делото, както и тези направени от техния адвокат са били отразени в протоколите от посочените съдебни заседания. За съда не е съществувало задължение в о.с.з. да изслушва, майката на ищците- която в случая не е страна по делото и е трето неучастващо в делбата лице. По направеното искане за отвод на съдебния състав, ЯРС се е произнесъл своевременно, като е отхвърлил искането на ищците. Следва да се посочи, че общите норми на ГПК, в частност нормата на чл.22 от ГПК не урежда възможност за обжалване на отказа на съда да се отведе от разглеждане на делото. Според нормата на чл.23 ал.2 от ГПК съдът сам решава въпроса с отстраняването си от участие в разглеждане и решаване на даден правен спор, като решението му е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

По делото липсват доказателства за направени разноски от въззиваемите пред настоящата инстанция, поради което съдът не присъжда такива в тяхна полза.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №585/29.10.2015г. постановено по гр.д. №2572/2014г. по описа на ЯРС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.