Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

   

                             Гр Ямбол 28.01.2016 г.

 

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 12.01.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав:  

                                       

                                                        Председател: Д.Кючуков

                                                         Членове:1. Ж.Бозукова

                                                                       2.  Н.Иванов

при секретаря  Л.Р. ............  и в присъствието на прокурора       

като разгледа докладваното от съдия Бозукова възз. гр. дело №421 по описа за 2015 г.

За да се произнесе съдът взе в пред вид следното:

Производството пред  ЯОС е образувано по въззивна жалба  от Е.Д.О. ***, чрез пълном. адв.Ж.А.-ЯАК против Решение №108/29.10.15г, пост. по гр д №36/14г по описа на ЕРС, в частта му, с която  иска по чл 59 ал 1 ЗЗД е уважен.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е  недопустимо, т.к претенцията на исцата е била предмет  на гр д №411/09г по описа на ЕРС, по което има влязло в сила решение, с което е отречено претендираното вземане на исцата и спорът не може да бъде пререшаван. Според страната, фактическите твърдения на исцата по двете производства са абсолютно идентични и този факт прегражда възможността й да брани претендираните от същата права с иск по чл 59 ал 1 ЗЗД. В тази връзка се иска от наст. инстанция, да приеме решението на ЕРС за недопустимо, като постановено по недопустим иск, да обезсили същото и прекрати производството по делото, като присъди на страната направените по делото разноски пред двете инстанции.

Алтернативно с това се иска, наст. инстанция да приеме  атакуваното решение за нищожно, поради произнасяне на РС по непредявен иск, като атакуваното решение се обезсили, а делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане и произнасяне с решение по предявената претенция с пр. осн. чл 55 ЗЗД. В тази насока се твърди, че исцата е извършила плащане по договор за банков кредит, в качеството си на поръчител по нищожен договор за поръчителство-платила е на кредитора „Банка ДСК”ЕАД, без правно основание, респ. има право на иск по чл 55 ЗЗД, но РС заради неправилната правна квалификация на исцовата претенция се е произнесъл по непредявен иск, което прави решението нищожно.

Алтернативно с това в жалбата се твърди, че решението в атакуваната му част е неправилно, поради неговата незаконосъобразност, необоснованост и постановяване при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска отмяна в обжалваната му част, като ЯОС реши спора по същество и отхвърли исцовата претенция като неоснователна, като присъди в полза на въззивната страна, направените по делото разноски пред двете инстанции.

В тази насока се навеждат аргументи, че исцата е платила задължение, което наследодателят на ответницата е имал по договор за банков кредит, като плащането е извършено по нищожен договор за поръчителство, но  с извършеното плащане  патримониума на ответницата не е увеличен, а е увеличен патримониума на Банката-кредитор, получила суми на основание нищожен договор за поръчителство,поради което твърденията в ИМ за неоснователно обогатяване на ответницата  са неоснователни.Според страната, длъжникът по Договора за кредит-Д. П.  е поч. на 04.07.06г, а заповедното производство, по което е издаден ИЛ против него и против исцата и ответницата - в качеството им на поръчители и образуваното ч. гр.д №111/09г на ЕРС е станало доста след смъртта на кредитополучателя. В тази връзка се сочи, че заповедното производство е проведено срещу ненадлежна страна, а издадената заповед за изпълнение се явява нищожна, т.к исцата е извършила плащане  по Договор за банков кредит, в качеството си на поръчител и то на основание нищожен договор  за поръчителство и е платила на кредитора-Банка”ДСК”ЕАД, без правно основание, но съдът не е изложил мотиви в тази насока.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна –Н.А.Т., чрез пълном. адв.Т.П.-БАК, в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на РС –валидно, допустимо и правилно.

В тази връзка се излагат доводи, че оплакването за недопустимост на съдебното решение поради влязло в сила решение между страните  по спора е неоснователно,т к макар да е налице тъждество между субектите, няма тъждество между  основанието и петитума на двата иска, които са различни. В отговора се сочи, че в случая  безспорно са доказани  предпоставките от фактическия състав на неоснователното обогатяване-наличие на обедняване на въззиваемата- намаляване на нейния актив, поради заплащане без основание на чужд дълг и обогатяване на ответницата с тази сума, т.к тя е спестила разходи, а  обедняването на исцата и обогатяването на ответницата, произтичат от обща група факти—наличие на договор за кредит вежду банката и наследодателя на ответницата, наличие на непогасено задължение, преминало по силата на наследственото правоприемство към ответницата, както и нищожен договор за поръчителство за обезпечаване на вземането на кредитора по договора за банков кредит. В отговора се твърди, че претенцията за обезсилване на решението като нищожно, поради произнасяне на съда по непредявен иск, следва да бъде оставено без уважение, т.к задължителното тълкуване на въпроса, кои решения са нищожни, обхваща няколко хипотези, а настоящата не е сред тях-решението да е постановено от незаконен състав на съда, същото да излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, решението да не е изразено в писмена форма или да е неподписано, или  волята на съда да не може да бъде изведена, поради абсолютна неразбираемост на съд. акт.На трето място въззиваемата сочи, че ищецът не би могъл  да се защити срещу ответника  с иск по чл 59 ЗЗД, ако има друг иск за защита срещу ответника, но това не важи и по отношение на трето за спора лице, във връзка с твърдяното неоснователно обогатяване и в  тази насока се цитира т. 11 от ТР №1/79г на ВС на РБ. Според страната, с влязлото в сила решение №29/07.04.10г по гр.д №411/09г на ЕРС е уважено възражението на ответницата за нищожност на договора за поръчителство, който въпрос е  изследван подробно и в настоящето обжалвано  решение, с оглед субсидиарността на иска по чл 59 ЗЗД, а нищожността на договора за поръчителстнво заличава с обратна сила правото на кредитора  да получи плащане от поръчителя и представлява изначална липса на основание и евентуален иск срещу кредитора би намерил правно основание в разп. на чл 55 ЗЗД. В отговора се излагат аргументи, че правото да се иска възстановяване на разменените престации по нищожен договор и правото на обезщетение по чл 59 ЗЗД, са с различно правно основание, поради което съществуват паралелно и правилно РС  е квалифицирал иска като такъв- по чл 59 ЗЗД. С оглед изложеното се иска от наст. инстанция, да потвърди решението на ЕРС и присъди на страната направените по делото разноски в настоящето производство.

В с.з.  жалбата се поддържа чрез проц. представител на въззивната страна, като се твърди, че решението на ЕРС е неправилно в обжалваната част и се иска уважаване на жалбата, като на страната се присъдят и направените по делото разноски

Въззиаемата, също чред проц. си представител  поддържа всички аргументи, изложени в отговора й и моли жалбата да бъде оставена без уважение, като заявява, че няма претенции за разноски пред тази инстанция.

ЯОС установи следното по фактите:

С Договор за кредит от 23.08.05г между Банка ДСК”ЕАД гр.Елхово-кредитор от една страна и от друга-Д. П. П.-наследодател на отв. Е.Д.О., в качеството му на кредитополучател е постигнато споразумение, кредиторът да отпусне на кредитополучателя кредит за текущо потребление, в размер на сумата 3 000лв и краен срок за издължаване-23.08.10г.

Договорът за кредит е обезпечен с  Договор за поръчителство, който не е датиран, не е индивидуализиран и кредитора, а само поръчителите: Н.А.Т. /исца по делото/ и Е.Д.О./отв./, които са се задължили към кредитора да отговарят,при неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължението му да погасява кредитните вноски, като в договора за поръчителство не е индивидуализиран  и договора, който това паръчителств обезпечава.

 

Според у-ние №1509/03.11.09г на Общ. Болярово, кредитополучателят Д. П. П. е поч. на 04.07.06г и за негов законен наследник се сочи единствено-отв.Е.Д.О..

По повод заявление от 19.03.09г на „Банка ДСК”ЕАД-гр.София е издадена Заповед №214/20.03.09г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по см. на чл 417 ГПК, която е предмет на ч.гр.д 111/09г на ЕРС. С цитираната заповед е разпоредено, длъжниците: Д. П. П., Н. А.Т. и Е.Д.О. да заплатят солидарно на кредитора-„Банка ДСК” ЕАД София, сумата 2 053.804 лв, от които 1 777.33лв-главница, договорна лихва от 258.72лв за периода от 24.06.08г до 19.03.09г и нак. лихва от 17.75лв за периода от 24.07.08г до 19.03.09г, ведно със зак. лихва върху главницата, считано от 19.03.09г до окончателното й изплащане, както и разноски по делото-242.69лв.

Въз основа на  заповедта е издаден ИЛ от 21.03.09г, по повод на който е образувано  ИД №200098780400854 по описа на ЧСИ-И. Х., с рег.№878 на Камарата на ЧСИ и район на действие-ЯОС, с взискател „Банка ДСК”ЕАД-София и солидарни длъжници: Д. П. П., Н. А.Т. и Е.Д.О.. В тази връзка, ЧСИ е наложил запор от 07.09.09г   върху ТВ на длъжниците Е.Д.О. и  Н.А.Т., като по документация Т. е внесла  сумата 2926.58лв, а О.-90лв и на 17.02.10г ИД е прекратено.

С влязло в сила решение по гр д №411/09г на ЕРС, предявеният от Н.А.Т. срещу Е.Д.О. иск по чл 143 ал 1 ЗЗД- за заплащане на сумата 4840.35лв е отхвърлен като неоснователен и недоказан, а в мотивите  е прието, че договора за поръчителство на който се основава иска,сключен между Бнката-кредитор и от друга страна- Н.Т. и Е.О. е нищожен, поради липса на предмет и надлежно индивидуализирана страна-кредитор, но в диспозитива на решението, не е прогласена нищожността на договора за поръчителство. В тази връзка по делото са  приложени възз. гр д №232/10г на ЯОС и търг. д №959/10г на ВКС.

Според у-ние №1382/30.10.09г. на „Банка-ДСК”к-н Елхово, по кредита за текущо потребление на Д. П. П., поръчителят Т.  е направила за периода от 04.07.06г до 23.12.08г, вноски в размер на 1721лв, а по ИД №854/09г на ЧСИ- на 16.10.09г има направена вноска в р-р на 175лв и на 20.10.09г-за окончателно погасяване на кредита,вноска   в р-р на 2290лв.У-нието е подписано от кредитен инспектор- И. А. и от мениджър:С. П. Друго у-ние, изх.№13416/01.11.11г  по ИД 20098780400854 на ЧСИ сочи, че за удовлетворяване  вземането на взискателя, солидарният длъжник Н.Т. е заплатила  2807.56лв.

С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена и изслушана ССЕ, съгл. чието заключение, изплатени в „Банка ДСК” ЕАД са 1721лв, а внесени по ИД №854/09г са 2926.58лв, от които 2407.77лв- на „Банка ДСК”ЕАД и 518.88лв-разноски по ИД. Според В.Л, общо внесените суми по договора за кредит са в размер на  -4647.58лв /1721лв +2926.58лв/. Към заключението е представено и  извлечение  от 14.05.14г на „Банка ДСК”АД Болярово за периода от 01.01.05г до 31.12.10г

Налице по делото е и  допъл. заключение на  ССЕ, според което, кредитното досие на Д. П.П. е   унищожено т.к кредита е изплатен през 2009г, но банковите служители- П. и А.- подписали у-ние №1382/09г-издадено въз основа на съществуващото тогава кредитно досие на П., потвърдили съдържанието на документа.

От приложеното ИД №854/09г на ЧСИ се установява, че  исцата Н.Т.  е направила плащания в изп. процес в размер на 2926.58лв- с  пр. нареж. от 28.09.09г на „Банка ДСК” ЕАД, от СОУ „Д-р Берон”-работодател на исцата  са внесени 175лв по ИД, а с вн.бел. на”Интернационал Асет Банк” №Р00695/13.10.09г и пл.нар.,на 13.10.09г, исцата Т. е внесла по ИД-2632.56лв, а с ПКО от 21.10.09г исцата е внесла по ИД-още 176.32лв, но с РКО/без № и дата/ на исцата са изплатени от ЧСИ 57.30лв-надвнесени по ИД. По ИД на ЧСИ е извършено и едно плащане от отв.О. на 17.09.09г на сумата 90лв-въз основа на наложен й запор на ТВ в „БКС-Елхово”.

От ИД №854/09ге видно, че в полза на Банката-кредитор, от ЧСИ са приведени общо 2555лв- с  пл. нар. от 25.09.09г на ЧСИ - сумата 90лв/внесена от отв./, с  прев.нареж. от 30.09.09г-ЧСИ е превел 175лв и пл.нар. от 16.10.09г-2290лв.С пл. нареж. от 25.11.09г „Банка „ДСК”ЕАД София е превела на ЧСИ по ИД №854/09г -90лв-надвнесена сума,като внесената от ЧСИ  крайна сума в полза на Банката кредитор по ИД остава  в раземер на 2465лв/2555лв- 90лв=2465лв/.Във вр. със заплатените от исцата разноски по ИД е  изготвена с/ка №1264/25.10.09г,от която е видно, че същите са в размер на 518.88лв, като по ИД има данни и за допъл. заплащане на такси.

С оглед изложеното, ЯОС прави следните правни изводи:

Възз. жалба е процесуално  допустима като подадена в срок и от правно легитимирана страна. Същата, разгледана по същество се преценя за неоснователна, по следните съображения:

Предявен е иск по чл 59,  ал 1 ЗЗД.

Съдът приема иска за допустим.

 Наведените от въззивницата  възражения за недопустимост на иска, поради наличие на влязло в сила решение по гр д №411/09г на ЕРС, с пр осн. на иска -чл 143 ал 1 ЗЗД,респ. наличие на формирана  СПН, което е пречка за решаване на спора в наст. производство  се приемат от наст. инстанция за неоснователни. Въпреки наличие на тъждество между субектите по двете дела, не е налице тъждество в предмета на спора по отношение на основанието - с постановеното решение по гр д №411/09г на ЕРС е формирана СПН по правен спор, произтичащ от договор за поръчителство между банката и исцата,а в наст. производство, правното основание на иска е: неоснователно обогатяване по см. на чл 59 ал 1 ЗЗД, като липсва идентичност и в петитума на исковете по двете дела.

Изложените твърдения от въззивницата, за нищожност на атакуваното решение, поради произнасяне на РС по непредявен иск, респ. искане за обезсилване на  решението и връщане на делото на РС  за ново разглеждане и произнасяне с решение по предявената претенция с пр. осн. чл 55 ЗЗД, ЯОС намира също за неоснователни.

Настоящата инстанция приема, че РС правилно е квалифицирал иска като такъв по чл 59 ал 1 ЗЗД, предвид изложените в ИМ фактически основания, от които ищецът черпи правата си- предмет на иска в наст. производство  е претенция за осъждане на ответницата, в качеството й на наследник на  Д. П. П., да заплати на исцата  цитираната в ИМ сума, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, настъпило от извършено от исцата плащане по даговор за кредит от 23.08-05г между „Банка ДСК”ЕАД  и наследодателя на ответницата- П., ведно със зак. лихва, считано от датата на подаване на ИМ до изплащане на сумата. Съдът приема, че при липса на валидни облигационни отношения между страните, единствената възможност на ищеца да защити правата си  е по чл 59 ал 1 ЗЗД,срещу лицето  по отношение на което няма друг иск, ако то се е обогатило.В тази връзка в т.11 на Постановление №1/28.05.79г на Пленума на ВС  е прието, че възможността на едно лице да защити своето право с определен иск спрямо други лица, не отнема възможността му да се защити с иска по чл 59 ал 1 ЗЗД спрямо трети лица, по отношение на които няма друг иск, ако те са се обогатили. По изложените съображения ЯОС намира,  че иска по чл 59 ал 1 ЗЗД е  допустим  и   исцата има възможност  да защити правата си с иск срещу ответницата,като наследница на починалия й наследодател-страна  по договора за банков кредит от 23.08.05г, защото исцата няма възможност за друг иск, въпреки обогатяването на ответницата, предвид наличието  на  недействителен договор за поръчителство между Банката- кредитор от една страна и от друга-поръчителите: исцата Т. и отв.О..

Искът по чл 59 ал 1 ЗЗД е основателен, по следните съображения:

Съгл. разп. на цитирания текст, всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.Фактическият състав  на чл 59 ЗЗД визиращ обогатяването без основание включва следните елементи: 1.обогатяване на едно лице за сметка на другиго, 2.обедняване на друго лице, 3.липса на основание за обогатяване, 4.отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия.

Или, съществени условия за възникване на претенцията за неоснователно обогатяване по см на чл 59 ЗЗД е отсъствието на правно основание/конкретен източник на права и задължения/ за преминаване на имуществените блага от патримониума на обеднялото в патримониума на обогатеното лице, както и обеднелият да не разполага с друг иск, с който може да се защити, извън този по чл 59 ЗЗД.

В настоящият казус доказателствата по делото сочат, че наследодателят на ответницата-Д. П. П. е бил в облигационни отношения с „Банка ДСК”ЕАД, въз основа на валиден Договор за потребителски кредит от 23.08.05г и към момента на смъртта на кредитополучателя-04.07.06г, кредита не е бил изцяло погасен и П. е имал задължение към Банката.

И т к според разп. на чрл 60 ал 1 ЗН, наследниците приели наследството, отговарят за задълженията, с които същото е обременено- съобразно дяловете си, то след като липсват данни, ответницата О. да  е направила отказ от наследство, като няма и възражения от същата-за неприемане на наследството, оставено от  починалия й наследодател, то ответницата, като единствен наследник е получила цялото наследство и отговаря изцяло за задълженията, с които то е обременено.

Предвид изложеното се налага извода, че О. по силата на наследствено правоприемство, следва да отговаря за задължението на своя починал наследодател към банката-кредитор, по отношение на неизплатената част от получения от П., банков кредит.

В тази връзка  съдът приема, че остатъкът от задълженията на починалия кледитополучател П. към Банката, останали след неговата смърт,  въз основа на наследствени правоотношения е преминал върху ответницата, а всяко плащане на задължението й към Банката-кредитор от страна на исцата, покрива задължението на ответницата и я облагодетелствува, респ. с всяко плащане исцата обеднява, а ответницата се обогатява. Ето защо, съдът приема иска за основателен.

Досежно размера на иска, ЯОС препраща към мотивите на РС,предвид разп. на чл 272 ГПК и приема,че иска по чл 59 ал 1 ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен до размер на  сумата 4128.70лв, ведно със законната лихва,считано от 21.01.14г-завеждане на исковата молба в съда.

На осн чл 78 ал 1 ГПК, ответницата следва да заплати на исцата направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 800.36лв.

С оглед изложеното  ЯОС намира, че решението на РС, в обжалваната му част като правилно, следва да бъде потвръдено.

С оглед направеното изявление в о.с.з. от 12.01.16г на проц. представител на въззиваемата, че няма претенции за разноски пред настоящата инстанция, съдът не присъжда такива.

Решението на ЕРС, в останалата необжалвана част  е влязло в законна сила.

Водим от горното ЯОС

                            Р     Е     Ш     И      :

Потвърждава Решение №108/29.10.15г, пост. по гр д №36/14г по описа на ЕРС, в частта му, с която Е.Д.О.  с ЕГН ********** ***  е осъдена да заплати на Н.А.Т. с ЕГН ********** ***, действаща чрез проц. си пълномощник адв Т.П. –БАК, на осн чл 59 ал 1 ЗЗД, обезщетение в размер на 4128.70лв, представляващо стойността на извършено от Т. плащане към „Банка ДСК”ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано  от датата на завеждане на исковата молба -21.01.14г до окончателното  й изплащане, както и да й заплати, направените по делото разноски  в размер на 800.36лв пред ЕРС.

Решението на ЕРС, в останалата му необжалвана част е влязло в законна сила.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                     Членове:1.            2.