В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 12 януари 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №417 по описа на 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на М.К.И., чрез пълномощник адв. Пл.М. ***, против решение №24/02.07.2015г. по гр.д. №200/2014г. по описа на ТРС, с което съдът: е отхвърлил като недопустими предявените искове по чл.108 от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК от М. *** против ответника С.К.С. ***, както и като недопустим предявения иск по чл.537 ал.2 от ГПК против ответниците М.Я.К. *** и С.Г.К. ***; отхвърлил е като неоснователни и недоказани предявените искове по чл.108 от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК от М.К.И. против „С.И.Г.”ООД гр. Сливен, ЕИК 119676011; признал е на основание чл.194 ал.3 от ГПК, че документ – Договор №15 за наем на земеделска земя от 15.09.2010г., сключен между М.К.И. и „Агроефект”ООД гр.Стара Загора, е неистински и го е изключил от доказателствата по делото; и е осъдил М.К.И. да заплати на ответника „С.И.Г.”ООД гр.Сливен направените по делото разноски в размер на 1150 лв. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, поради нарушаване на материалния закон и необосновано. Сочи се, че изводите на съда относно недопустимост на исковете против ответника С. К.С. са необосновани. Твърди се, че процесните земи са били изнесени на публична продан от ЧСИ именно за негов паричен дълг и постъпилите от продажбата суми са погасили негови парични задължения., като ЧСИ са приели погрешно, че той е собственик на процесните имоти. Твърди се, че искът по чл.108 ЗС срещу „С.И.Г.”ООД гр.Сливен е основателен и доказан, тъй като безспорно е било установено по делото, че ищцата и останалите наследници на К. С. К. *** са били собственици на процесните земи, а такъв собственик ответника С. К.С. не е бил никога. Сочи се, че ответното дружество владее земите без правно основание, тъй като ги е придобило от несобственици: ответниците М.К. и С.К., а последните са ги придобили от публична продан за погасяване на дълг на несобственик С. К.С.. Твърди се, че в отговора на ИМ, ответникът „С.И.Г.”ООД гр.Сливен не е направил възражение по предвидения от закона ред за придобивна давност, а ТРС е приложил давността служебно в противоречие с разпоредбата на чл.120 ЗЗД и ТР №4/2012 на ОСГК на ВКС. Твърди се също, че придобивната давност в полза на дружеството не е изтекла, тъй като е била прекъсната със сключване на Договор №15/15.09.2010г. за наем между ищцата и „АГРОЕФЕКТ”ООД гр.Сливен, който договор според въззивницата необосновано е бил изключен от ТРС като доказателство по делото. Твърди се, че действията на полицията по ДП №11382012г. по описа на РУ”ПОЛИЦИЯ” гр.Тополовград, също са прекъснали давността. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата, се претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се и направените по делото разноски.

По жалбата е постъпил отговор от ответниците М.К., С.К. и „С.И.Г.”ООД гр.Сливен, в който се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ТРС е правилно и законосъобразно. Оспорени са твърденията в жалбата за липса на изрично позоваване от страна на ответника „С.И.Г.”ООД гр.Сливен на изтекла в негова полза придобивна давност. Твърди се че изявления в тази насока дружеството е направило както в отговора на ИМ така и в писмената защита по делото. Сочи се, че Договор №15/15.09.2010г., правилно е бил изключен като доказателство по делото, след като е било установено, че същият е неистински документ. Изложено е становище, че в настоящия процес единствено е допустим искът с пр. осн. чл.108 ЗС и то по отношение на ответника „С.И.Г.”ООД гр.Сливен. Сочи се, че макар и допустим този иск е неоснователен, тъй като този ответник е бил добросъвестен владелец на имотите и е придобил право на собственост върху тях с изтичане на краткия 5 годишен давностен срок. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивницата, чрез своя пълномощник поддържа жалбата.

Въззиваемите М.К., С.К. и „С.И.Г.”ООД гр.Сливен в с.з., чрез своя пълномощник оспорват жалбата и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Установено е по делото, че М.К.И. е наследник на К.С. К., починал на 24.12.1982г./видно от удостоверение за наследници №438/08.12.2014г. на Общена Тополовград/. Не се спори между страните, че ответникът С.К.С. не попада в кръга на наследниците на К. С. К..

С Нотариален акт №156, том ІІІ по н.д. №582/1998 г. от 06.05.1998г. на Нотариуса при ТРС, всички наследници на К. С. К. - в т.ч. и С., са били признати за собственици на процесните 2бр. земеделски имоти, находящи се в землището на с.Доброселец обл.Хасковска, а именно: нива в м.„АГОВА ШУМА”, с площ от 16дка, шеста категория, съставляваща имот №013037 по плана за змеразделяне на селото и нива в м. „ФОНДА”, с площ от 12,795 дка., десета категория, съставляваща имот №019038 по плана за змеразделяне на селото.

Установено е също, че по изп.дело №1009/2008г. по описа на ЧСИ К. А. с РД-Окръжен съд – Стара Загора, образувано срещу С.К.С. за парично задължение по ИЛ от 24.09.2004г. по НОХД № 37/2004г. на Районен съд – Стара Загора, по искане на ЧСИ, на 03.07.2008г., е била вписана възбрана върху горепосочените две ниви. В последствие изп.дело е било изпратено на ЧСИ-И. Х. с РД-ЯОС и образувано под №391/2008 г. по описа на ЧСИ И. Х. Последната е извършила публична продан на двата имота, за дълга на С.К.С., като е издала в полза на въззиваемия М.К. Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.09.2008г., с което му е възложила собствеността върху процесните две ниви.

С Нотариален акт №158, том VІ по рег.№1393 н.д. №1178/2008г. от 29.10.2008г. на Нотариуса при ТРС, М.К. и съпругата му С.К. са продали процесните ниви на въззиваемия „С.И.Г.”ООД гр.Сливен. Установено е от събраните пред ТРС гласни доказателства и от представените с отговора на ИМ 10бр. Договори за наем /№211/22.03.2011г.; №246/25.07.2011г.; от 10.08.2012г.; от 16.03.2009г.; 03.05.2010г.; №29829.07.2010г.; 0133/30.05.2011г.; 060/15.04.2013г.; №173/27.05.2013г.; №173/27.05.2013г.; и №302/01.09.2014г./, че след закупуването на нивите и до настоящия момент, същите са били отдавани под наем от „С.И.Г.”ООД гр.Сливен за ползване от трети лица.

Представения от ищцовата страна договор за наем на земеделска земя от 15.09.2010г. правилно е бил признат от ТРС за неистински документ и изключен като доказателство по делото, тъй като по безспорен начин от изслушаната СГЕ се установено, че той не е подписан от лицето, посочено като арендатор в този договор. Представени са и доказателства, че на М.И., не са били извършвани никакви плащания от „АГРОЕФЕКТ” ЕООД /посочен ката арендатор в договора/, както и такива от които е видно че процесните ниви са били отдавани под наем от ответника „С.И.Г.”ООД гр.Сливен /горепосочените 10бр. Договори за наем/.

Страните не спорят, че налагането на възбрана върху процесните недвижими имоти от първия ЧСИ е погрешно, тъй като последните не са били собственост нито на длъжника по изпълнителното дело, нито на неговия наследодател К. С. ***, който също притежавал земеделска земя. Налице е съвпадение на първите имета на наследодателите и землището, в което се намират земите. По този начин поради грешка принудителното изпълнение е било насочено към процесните недвижими имоти, които са собственост на наследниците на К.С. К.. Механизмът на действията на двамата ЧСИ е изяснен от органите на прокуратурата, като е било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.10.2014г. на ТРП, потвърдено с Постановление от 28.11.2014г. на ЯОП, е било прекратено наказателното производство по Д.П.№113/2012г. по описа на РУП-Тополовград, образувано на 20.06.2012г. срещу неизвестен извършител, затова, че през 2008г. в гр.Тополовград, чрез съставяне на документ с невярно съдържание или неистински или преправен документ, съзнателно е дал възможност на физическо лице да получи без правно основание чуждо недвижимо имущество- земеделска земя намираща се в землището на с.Доброселец общ.Тополовград, собственост на наследниците на К.С. К.- прест. по чл.212 ал.2 вр. с ал.1 НК.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска с пр. осн. чл.108 ЗС:

Изводът на първоинстанционния съд, за недопустимост на иска против С.К.С., поради липса на пасивна легитимация, е правилен. Не са налице твърдения в ИМ този ответник да е оспорвал наследствените права на ищцата върху процесните земеделски земи, респ. да е заявявал собственически права върху същите или да претендира такива към датата на предявяване на иска. Безспорно е установено, че е била допусната грешка от частните съдия-изпълнители, които са изнесли на публична продан имоти, който не са били собственост на С.. Не се твърди, и че този ответник владее или ползва имотите понастоящем. Видно от твърденията в ИМ, сочи се, че към датата на предявяване на иска, като единствен собственик на имотите се легитимира ответника „С.И.Г.”ООД гр.Сливен, за който се твърди и че владее нивите без да има правно основание за това.

Първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлен ревандикационния иск против „С.И.Г.”ООД гр.Сливен е правилно и следва да бъде потвърдено в тази му част. Безспорно е, че дружеството не е придобило собствеността върху имотите по исковата молба по силата на покупко-продажба, сключена с Нотариален акт №158, том VІ по рег.№1393 н.д. №1178/2008г. от 29.10.2008г. на Нотариуса при ТРС, тъй като праводателите му – въззиваемите К., не са били собственици. Поради допусната грешка от ЧСИ, за задължение на С.К.С. са били продадени имоти собственост на наследниците на К.С. К., макар и С. да е лице, което няма никакво отношение към тези земеделски имоти. Доколкото длъжникът по изпълнението не е притежавал право на собственост върху двата имота, то й с Постановлението за възлагане на недвижим имот от 23.09.2008г., издадено от ЧСИ, такова право не е възникнало и в патримониума на въззиваемия К. и съпругата му. Последващата сделката, с която те са продали нивите на „С.И.Г.”ООД гр.Сливен, макар да не е нищожна, не е произвела вещнопрехвърлителен ефект, тъй като е продаден чужд имот - собственост на ищцата и останалите наследници на К. С. К., по силата на Нотариален акт №156, том ІІІ по н.д. №582/1998г. от 06.05.1998г. на Нотариуса при ТРС. Правилно първоинстанционния съд обаче, е приел, че е налице годно правно основание - Нотариален акт №158/2008г., като предписаната от закона форма не е била опорочена, дружеството – купувач е завладяло имота без да знае, че праводателите му не са собственици и затова има качеството на добросъвестен владелец. Следва да се посочи, че още в отговора на ИМ, „С.И.Г.”ООД гр.Сливен изрично се е позовало на изтекла в негова полза придобивна давност. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че датата на закупуване на имотите – 29.10.2008г. да предявяване на ИМ в съда 19.12.2014г. дружеството е владяло двата имота постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно, отдавало ги е под наем срещу заплащане на трети лица. Ето защо ЯОС споделя извода на първоинстанционния съд, че „С.И.Г.”ООД гр.Сливен е станало собственик на нивите на оригинерно правно основание – придобивна давност, тъй като такава петгодишна давност е изтекла в негова полза още преди подаване на ИМ в съда. Осъществяването на посоченото придобивно основание е довело до изгубване от въззивницата на правото й на собственост /чл. 99 ЗС/ и предявеният от нея иск, за ревандикация против дружеството, като неоснователен, правилно е бил отхвърлен.

Неоснователни са твърденията на въззивницата, че придобивната давност в полза на дружеството е била прекъсвана, поради което и към датата на предявяване на иска не е изтекла. Според чл.116 ЗЗД, приложим съответно към института на придобивната давност съгласно чл.84 ЗС, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна давност. Така например различните покани - устни, писмени, нотариални; фактическите смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца, не водят до прекъсване на придобивната давност /чл. 81 ЗС/.

Т.е. твърденията, че със сключване на Договор № 15 за наем на земеделска земя от 15.09.2010 г., сключен между М.К.И. и „Агроефект” ООД – гр. Стара Загора давността е била прекъсната са неоснователни, още повече, че този договор е признат за неистински и е бил изключен като доказателство по делото.

ЯОС счита, че владението на „С.И.Г.”ООД гр.Сливен, не е било обезпокоено и към 20.06.2012г., когато е било образувано Д.П.№113/2012г. по описа на РУП-Тополовград /прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.10.2014г. на ТРП, потвърдено с Постановление от 28.11.2014г. на ЯОП/, водено срещу неизвестен извършител, затова, че през 2008г. в гр.Тополовград, чрез съставяне на документ с невярно съдържание или неистински или преправен документ, съзнателно е дал възможност на физическо лице да получи без правно основание чуждо недвижимо имущество- земеделска земя намираща се в землището на с.Доброселец общ.Тополовград, собственост на наследниците на К. С. К.- прест. по чл.212 ал.2 вр. с ал.1 НК. Съгл. практиката на ВКС на РБ, не може да се счита за смутено владението на един недвижим имот, което не е придобито и поддържано с насилие, нито придобивната давност - прекъсната, с подаване до прокуратурата на жалба от собственика на имота за проверка как същият е станал собствен на друго лице, без да е продаван, и за връщане на имота на собствениците му. И в този случай владението остава необезпокоявано /несмущавано, непрекъснато/, тъй като не се касае за противопоставяне от собственика на имота на поведението на владелеца по отношение на имота / Реш. №376/12.03.2013г. по гр.д.260/2012г. на І г.о.ВКС на РБ. Пост. по реда на чл.290 ГПК/.

По направеното искане, по чл.537 ал.2 изр.3 ГПК, за отмяна на Постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело №391/2008 г. по описа на ЧСИ И. Х. с РД-ЯОС и на Нотариален акт №158, том VІ по рег.№1393 н.д. №1178/1998 г. от 29.10.2008г. на Нотариуса при ТРС:

Правилен е изводът на ТРС, че претенцията е недопустима по отношение на искането за отмяна на Постановлението за възлагане на недвижим имот на ЧСИ-И. Х., както и по отношение на ответниците С.С., М.К. и С.К.. Искането се отнася за охранителните производства по см. на Гл.VІ от ГПК -„Охранителни производства”, но не и за актове, издадени в хода на изпълнително производство, каквото е постановлението на ЧСИ за възлагане. В тази част решението на ТРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Що се отнася до претенцията в частта й касаеща Нотариален акт №158, том VІ по рег.№1393 н.д. №1178/2008 г. от 29.10.2008г. на Нотариуса при ТРС. Касае се за нотариален акт с който е удостоверено извършването на правна сделка с вещни права върху недвижими имоти, който е с различна правна същност от констативния нотариален акт и с различни правни последици. Отмяната на този акт по реда на чл.537, ал.2 от ГПК е недопустимо. Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №3, постановено на 29.11.2012г. по тълк.дело №3/2012г. на ОСГК на ВКС на РБ на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. При това положение решението на ТРС, в частта му, в която съдът е взел становище по същество и е отхвърлил, като неоснователен и недоказан предявения иск по чл.537 ал.2 от ГПК от М.И. против „С.И.Г.”ООД гр.Сливен, касаещ Нотариален акт №158, следва да бъде обезсилено, като постановено по недопустима претенция, а производството по делото в тази му част, следва да бъде прекратено поради недопустимост на искането.

По делото липсват доказателства за направени разноски от въззиваемите М.К., С.К. и „С.И.Г.”ООД гр.Сливен пред настоящата инстанция, поради което съдът не присъжда такива в тяхна полза.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение №24/02.07.2015г. постановено по гр. дело №200/2014г. по описа на ТРС, в частта му, в която е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявения иск по чл.537 ал.2 от ГПК от М. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. П.М. ***.Г.”ООД гр. Сливен, ЕИК-119676011, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част, поради недопустимост на искането.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №24/02.07.2015г. постановено по гр. дело №200/2014г. по описа на ТРС в останалата му обжалвана част..

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.