РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 21. 01.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на дванадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Ж. Бозукова

Н.Иванов

при секретаря. Л. Р., след като разгледа докладваното от Д.Кючуков в.гр.д.№ 415 за 2015 година, установи следното:

от Прокуратурата на РБългария е обжалвала решение № 564 / 16.10.2015 г. по гр.д. № 1474 /2015 г. на ЯРС в частта, с която на осн. чл.2 ал.1 т. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на Й.С.Я. ***, сумата 5000 лв., представляваща обещетение за причинени и от незаконно обвинение неимуществени вреди, както и сумата 1000 лв., представляваща обещетение за причинени и от незаконно обвинение имуществени вреди, ведно със съответните лихви и разноски.

Представителят на Прокуратурата на РБългария счита решението за неправилно в тази му част. Твърди, че от събраните по делото гласни доказателства не се установява ищцата Я. да е претърпяла претендираните с иска неимуществени вреди в резултат на воденото срещу нея наказателно производство. Иска се отмяна на решението в тази му част и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло, като недоказани. Алтернативно се прави искане обещетението за претърпени неимуществени вреди да бъде значително намалено по размер, ако твърдението за неоснователността на иска не бъде прието от съда.

Жалба срещу решението на Ямболския районен съд е подала и ищцата Й.Я., като счита решението'в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията и за присъждане на обещетение за претърпени в резултат на воденото срещу нея наказателно производство вреди -над размер на 5000 лв. до размер на 24.000 лв. за неимуществените, и над размер на 1000 лв. до размер на 1814,80 лв. за имуществените, за неправилно. Според жалбоподателката, съдът е необосновано игнорирал показанията на някои свидетели, приемайки,че са заинтерисовани от изхода на делото. Освен това изводът на районния съд, че дължимото обещетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. е справедлив, е в противоречие с материално правната норма на чл.52 ЗЗД. и ППлВС № 4/1968 г.. Изказва се недоволство от решението на районния съд и в частта , с която е присъдено обещетението за претърпените имуществени вреди . Според

жалбоподателката не са присъдени адвокатските възнаграждения по воденото срещу него досъдебно производство в размер на 360 лв., както и транспортни разходи в размер на 454,80 лв., като в тази му част решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и при непълнота на доказателствата. Иска се уважване на предяваните искове в пълен размер.

За да се произнесе Окръжният съд взе предвид следното: Ищцата Й.Я. работила като граничен полицай на ГККП -Лесово.

С постановление на СГП е било образувано досъдебно производство №18-П-2013 г. на СГП. В хода на разследването, с постановление от 20.07.2009 г. ищцата Й.Я. е била привлечена, като обвиняем, за извършено престъпление по чл.302 т.2 б"а" във вр. с чл.301 ал.1 пр.1 и 2 вр.чл.26 ал.1 НК, като и е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция „

С постановление от 04.04.2013 г. ищцата Й.Я. е била привлечена, като обвиняем, за извършено престъпление по чл.302 т.2 във вр. с чл.301 ал.1 пр.1 и 2,вр.чл.26 ал.1 НК .Обвинителният акт срещу Я. за това престъпление е внесен в съда на 21.12.2013 г..

С присъда от 12.09. 2014 г. по нохд № 412/2013 г. по описа на ЯОС Подсъдимата Я. е била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото и обвинение. Присъдата е влязла в законна сила .

В процеса на досъдебното производство, със заповед от 11.12.2010 г. на Директора на ГД „ГП" -София на Я. е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация, при което е била преназначена на друга по ниска длъжност в ГПУ- Елхово.

Според въззивният съд, безспорно в настоящия случай, се ангажира отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.З ЗОДОВ за вредите, причинени на Й.Я. от Прокуратурата на РБългария, следствие незаконното обвинение в престъпление, за което е била призната за невиновна и оправдана.

Въззивният съд напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че след като е образувала досъдебното производство, упражнявала е надзор върху него, внесла обвинителния акт в съда, наложила е мярка за неотклонение Прокуратурата , на осн. чл.2 ал.1 тЗ ЗОДОВ, носи отговорността за вредите, причинени на ищцата от тези си действия, и препраща към тях по реда на чл.272 ГПК

Въззивният съд намира за напълно доказано по делото, че в резултат на незаконното обвинение пострадалията Я. е преживяла твърдените с исковата молба негативни емоции и стрес, уронване на престижа и доброто и име.

Отчитайки това, както и продължителността на съдебното преследване, негативното отражение върху психиката, контактите и , социалния и живот и професионалната реализация, изхождайки от принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, въззивният съд счита,че размерът на обещетението за претърпените от Й.Я. неимуществени вреди от незаконното обвинение, следва да бъде определен в размера, присъден и с решението на първоинстанционния съд, а именно - 5000 лв., която сума ще я възмезди за неблагоприятните неимуществени последици от незаконното наказателно преследване. До този размер искът за присъждане на обещетение за претърпени неимуществени вреди е основателен и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.

Относно претенцията на жалбоподателката за присъждане на обещетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в " заплащане на адвокатско вънаграждение за адвокат в досъдебното производство в размер на 360лв., както и транспортни разходи в размер на 454,80 лв., по делото не се събраха доказателства, поради което районният съд правилно е отхвърлил претенцията за тях. Доказателствени искания за това бяха представени едва пред въззивната инстанция -искане за приемане на договор за права помощ и регистрационен талон за МПС, и искане на назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, но с определение от 10.12.2015 г. на въззивния съд, същите не са уважени.Според определението на съда не са налице основанията по чл.266 ал.2 т.1 и 2 и ал.З ГПК за събиране на тези доказателства, тъй като обстоятелствата, които ще установяват, нито са нови, нито нововъзникнали по смисъла на чл.266 ал.2 т.1 и 2 ГПК.

Жалбата на Й.Я. в тази и част, поради недоказаност на претенцията, е неоснователна.

По изложените до тук съображения, въззивният съд счита,че жалбите срещу решението на Ямболския районен съд, с което предявените искове за заплащане на обещетение за претърпени от незаконното обвинение неимуществени и имуществени вреди са уважени до размер на 5000 лв.- за неимуществените и до размер иа 1000 лв. - за имуществените , са неоснователни и, като такива не следва да бъдат уважавани, а решението на ЯРС - потвърдено, като правилно.

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 564 / 16.10.2015 г. по гр.д.№ 1474/ 2015 г. на ЯРС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от съобщението му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: