РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 29.01.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на

дванадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Ж.Бозукова

Н. Иванов

при секретаря. Л. Р., след като разгледа докладваното от Д.Кючуков в.гр.д.№ 407 за 2015 година, установи следното:

Обжалвано е решение № 554 /14.10.2015 г. по гр.д.№ 207 /2015 г. на ЯРС, с което съдът е отхвърлил първоначално предявените искове по чл.127 ал.2 вр. ал.1 СК и чл.143 ал.2 вр. ал. 1 СК и уважил насрещно предявените такива, като е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. на бащата , постановил местоживеенето на детето да бъда при последния, определил режим на лични контакти на майката с детето и участие в месечната му издръжка, както и уважил иска по чл.149 СК, като осъдил майката да заплати издръжка за детето за минало време в размер на 1440 лв., ведно със законните лихви и разноски.

Жалбоподателката Й.И. иска отмяна на решението, след което да бъде постановено друго такова, с което да бъдат уважени предявените от нея искове и отхвърлени предявените насрещни искове, ведно със законните последици. Счита,че съдът при решаване на въпроса кой от родителите да упражнява родителските права е направил неправилния извод,че бащата е създал сигурна страна за развитие на детето, която към момента не следва да се променя, поради осигурените на детето сигурност и спокойствие, съответстващи на нуждите и възрастта му. Този извод на съда е неправилен, тъй като при изграждането му съдът е пренебрегнал доказателствата, които сочат на нужда от промяна на настоящия статут на детето, с оглед неговото нормално физическо и емоционално развитие, дълбоката му привързаност и нужда от майката и не на последно място от изразеното категорично желание на детето да живее с майката. В съдебно заседание жалбата се подържа. Въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата и моли решението на Ямболския районен съд да бъда потвърдено, като правилно,законосъобразно и обосновано.

Окръжният съд, при извършения въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира обжалваното решение за правилно, а жалбата за неоснователна.

Правната квалификация на предявените искове е по чл. 127 ал.2 вр. ал.1 СК - за определяне на местоживеенето на малолетното дете, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето.

Съществото на спора, пренесено пред въззивна инстанция, са именно тези въпроси, по които въззивният съд следва да се произнесе .

Настоящият състав на въззивния съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на районния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания по делото доказателствен материал, поради което изцяло споделя и препраща към нея по реда на чл.272 ГПК. Като резултат и крайния извод ,че упражняването на родителските права спрямо малолотното дете следва да бъде представено на бащата, при когото детото да живее, е правилен и законосъобразен.

Наведените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни по следните съображения :

По отношение определянето на местоживеенето на детето и предоставяне упражняването на родителските права спрямо него, районният съд е провел задълбочено и подробно изследване на всички правнорелевантни факти, при което е стигнал до обоснования извод, че интересът на детето, който при всички положения е водещ, налага, то да остане да живее при бащата, който следва да упражнява и родителските права спрямо него.

Във връзка с преценката кой е по подходящият родител,който да отглежда и възпитава детето, районният съд се е съобразил е критериите от значение за решаването му, наложени с практиката на Върховния съд в тази насока - ППВС № 4/6.12.1962 г., ППВС № 1/12.11.1974 г. на ВС. Това са всички обстоятелства, които съдът следва да прецени в тяхната съвкупност, обозначени като „интерес на детето" -възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Изброяването на тези обстоятелства в чл.59, ал.4 от СК е примерно, тъй като подходът към всеки случай е конкретен и комплексен. Семейният кодекс не съдържа легално определение за понятието „интерес на детето", но от тълкуването на разпоредбите на чл.59, ал.4 във вр. с чл. 124,125 и др. от СК може да се заключи, че интересът на детето се свежда в крайна сметка до това, то да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, създава му условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, подготвя го за живота като самостоятелна и отговорна личност, осигурява му адекватно упражняване и опазване на неговите лични и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Тъй като се касае за интерес на една отделно взета личност, той винаги е нещо конкретно и е резултат от съобразяването на конкретни обстоятелства, във връзка с неговото правилно развитие.

При анализа на възприетата фактическа обстановка, като се вземат предвид всички значими фактори - възпитателските качества на всеки от двамата родители, способността им да полагат в пълен обем и степен лични и непосредствени грижи към детето, възможностите им да му осигурят нормална и задоволяваща потребностите му домашна обстановка и средствата за неговата издръжка, както и основният фактор - спокойствие и душевен комфорт, въззивният съд счита, че интересът на детето налага упражняването на родителските права в този момент да се предостави на бащата . Бащата е този, който след значително дългия период на раздялата между родителите е полагал в пълен обем ежедневните грижи по отглеждане и възпитание на детето , съответстващи на нуждите му за правилно физическо и духовно развитие. Насърчавал е развитието на детето.

Същият разполага с тристайно жилище, в което има отделна стая за детето. Получава много добри доходи. В грижите по детето може да разчита на своята майка-баба на детето.

Изготвения по делото социален доклад сочи,че майката също е в състояние да предостави подходящи условия и притежава необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на детето. Притежава нужните възпитателски качества. Обича детето. Детето също е привързано майка си. Факт е обаче,че след раздялата майката не е взела детето със себе си, поради липса на подходящи условия за отглеждането му. Едва от скоро притежава самостоятелно двустайно жилище, което дели със своята баба. Отскоро е сменила и работата си. Но въпреки тези промени не е в състояние да осигури ежедневните грижи по отглеждане на детето, поради професионалната си ангажираност и липса на трети лица - нейни близки, които да я подпомагат в тези грижи. Показателен е случая, когото детето е било при майката за един по дълъг период, но се е наложило същата да го връща на бащата, поради своите професионални агажименти.

Преценявайки възможности на родителите да осигурят нормалното развитие на детето, включително от сигурност при задоволяване нуждите му от дом и ежедневни грижи към настоящия момент, правилно районния съд е преценил, че интересът на детето налага местоживеенето на детето да бъде при бащата, който да упражнява и родителските права . Способността на бащата да полага в необходимата степен лични и непосредствени грижи към детето, възможностите да му осигури нормална и задоволяваща потребностите му домашна обстановка и средствата за неговата издръжка, както и основният фактор - спокойствие и душевен комфорт, доминира над специфичната, незаместима с нищо връзка "майка-дете",

Това разбира се не дискредитира по някакъв начин качествата и способностите на майката, като родител и възпитател - в действителност липсват доказателства, че тя се е отнасяла лошо или безразлично към детето, че влияе зле на възпитанието му, че му вреди морално или му създава неподходящи, непристойни, или обществено неприемливи навици. Обстоятелствата, че детето от раздялата на родителите до настоящия момент живее при баща си не омаловажават родителските качества на майката.

В случая майката, макар да е безспорно, че обича детето си и то също е привързано към нея, не е демонстрирала категорично способности сама да се справя с всички житейски, битови и ежедневни предизвикателства, свързани с отглеждането на дете на тази възраст. Факторът „помощ от близки" не е решаващ, но той може да даде превес при преценка интереса на детето

Така, при съпоставяне на двете съвкупности от обстоятелства в полза на всеки родител, съдът намира, че при решаване на въпроса кой от двамата родители следва да упражнява родителските права, превес има този родител, който в по-голяма пълнота може да осигури едновременно и физическия и душевния комфорт на детето в оптимално съотношение, и в случая това е бащата .

Съдът не отрича качествата на майката, възможностите и да отглежда детето, желанието и да поддържа връзка с него. Поради това, ако настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение, няма пречка правното положение също да се промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената обстановка, като определящ отново ще е интересът на детето.

От изложеното до тук въззивния съд намира,че решението на Ямболския районен съд в частта за упражняване на родителските права и местоживеенето на детето е правилно и следва да бъде потвърдено.

С решението на районния съд на майката е осигурен режим на лични контакти с детето. Определеният от районния съд интензитет на личните отношения, въззивният съд намира за подходящ и удовлетворяващ интереса, както на родителите,така и на детето. Майката може да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа на петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден, първите 5 дни от зимната и ппролетната ваканции на детето с преспиване, и един месец през лятото, когато бащата.не е в платен годишен отпуск. За да се запази пълноценната връзка на детето и с двамата родители, всеки от тях трябва да носи отговорност за неговото възпитание и развитие, независимо от състоянието на връзката между тях. С оглед упражняването на родителските права от бащата, за него възникват някои специфични задължения, свързани със съществуването на другия родител в условията на създадената обстановка: да не настройва детето против този родител, да не пречи за осъществяване на личните отношения с него, да се грижи за детето лично и да не прехвърля тези грижи на други лица. В противен случай това поведение може да послужи като основание за изменение на мерките относно упражняване на родителските права и предоставянето им на майката

С оглед решението в частта относно упражняването на родителските права върху детето не следва да се преразглежда и въпросът кой от двамата родител следва да заплаща издръжка за детето. При определяне на размера на издръжката, която майката дължи на непълнолетното си дете, районният съд се е съобразил разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, като е присъдил издръжка около нейния минимален размер. Месечния размер на издръжката, която майката следва да заплаща на детето, определен от районния съд на 120 лв., е съобразен с нуждите на детето, с оглед възрастта и състоянието му от една страна, и с възможностите на всеки от родителите, от друга.

Поради липса на доказателства майката да е заплащала издръжка за детето преди завеждане на делото, районният съд правилно е уважил иска по чл.149 от СК, предявен от бащата, присъждайки издръжка за минало време- една година от датата на завеждане на иска, в размер на 1440 лв.

Решението на районният съд и в тази му част е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъда потвърдено.

С оглед изхода на делото пред въззивния съд жал бо подател ката следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски за

адвокатско възнаграждение от ответната страна в размер на 550 лв. Водим от горното окръжният съд

РЕШИ

Потвърждава решение № 554 /14.10.2015 г. по гр.д.№ 207 /2015 г. на ЯРС

Решението не подлежи на касационно обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: