Р Е Ш
Е Н И
Е
№
19.01.2016г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
на 04.01.2016година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА
ДИМИТРОВА
2. ИВА КОДЖАБАШЕВА
Секретар
Л.Р.
Прокурор Т.Стаматов
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№ 393 по описа за 2015 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Д. ***, подадена от пълномощниците му адв.С. и адв.Г., против
Решение №489/15.09.2015г. на ЯРС по гр.дело №1379/2015г. в частта, с която
предявеният от въззивника против Прокуратурата на Република България иск по
чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвинение е отхвърлен за разликата над сумата 2 500 лв. до
предявения размер от 25 000 лв.
Оплакването в жалбата на
въззивника Д.Д. е за неправилност на решението на ЯРС в отхвърлителната му част
на иска за неимуществени вреди, поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон. Въззивникът намира размера на присъденото му обезщетение за
занижен с оглед принципа на справедливост, установен в разпоредбата на чл.52
ЗЗД, както и с оглед претърпените от него вреди. В тази връзка сочи, че районният
съд не съобразил установените от съдебната практика критерии при обезщетяване
на неимуществени вреди от деликт по ЗОДОВ и в случая определил обезщетението
без да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение и наказанието, което се
предвижда за престъплението, което е обект на обвинението; съдът не взел
предвид, че наказателното производство е продължило в един дълъг период от
време – повече от година и половина; не отчел и значителните негативни
психически изживявания на Д., установени с показанията на всички разпитани
свидетели. Вместо това съдът се ограничил в изследване на незначителните
противоречия в показанията на свидетелите, като въобще не обсъдил
обстоятелствата относно семейния живот на ищеца с оглед специфичното обвинение,
не обсъдил и факта, че ищецът не е могъл да постъпи на работа поради това, че е
обвиняем и подсъдим. В обобщение въззивникът Д. счита, че районният съд не е
изследвал подробно и не е взел предвид всички конкретни обстоятелства,
разкриващи един специфичен и доста по-тежък случай от обикновен такъв. По тези
съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната му част
и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което искът за
неимуществени вреди да бъде уважен изцяло в предявения размер.
Прокуратурата на РБ не е
депозирала писмен отговор и не е изразила становище по допустимостта и основателността на въззивната
жалба на Д.Д..
Постъпила е въззивна
жалба и от Прокуратурата на Република България срещу решението на първата
инстанция в осъдителната му част, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да
заплати на Д.Д. сумата 2 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му от незаконното обвинение, сумата 1 000 лева – обезщетение за
имуществени вреди от същото обвинение, ведно със законната лихва върху
обезщетенията, считано от 07.03.2014г. и разноски в размер на 189,81лв.
Във въззивната жалба на прокуратурата
се сочи, че решението в обжалваната му осъдителна част е неправилно. Изложени
са съображения, че от събраните по делото гласни доказателства не е установено
ищецът Д.Д. да е претърпял неимуществени вреди, изразили се в негативни
изживявания, стрес и притеснения от отзвука на разследването сред приятели и
роднини, които вреди да са пряк резултат от воденото срещу него наказателно
производство. Прокуратурата твърди, че не е разпространявала данни от
разследването срещу ищеца и повдигнатото обвинение не е ставало публично
достояние; че Д. не е бил ограничен в придвижването си в страната и чужбина,
тъй като спрямо него е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”;
че първоначално воденото срещу Д. наказателно производство е било прекратено,
по-късно първата инстанция е постановила оправдателна присъда, а прокурорът не
е поддържал подадения пред въззивната инстанция протест. Според въззивника,
всички тези обстоятелства значително намаляват степента на заплахата от
наказателна репресия, намаляват и интензитета на неприятните преживявания на
ищеца. Без да прави конкретни оплаквания, прокуратурата е изтъкнала, че
решението на първата инстанция е неправилно и в частта на присъденото
обезщетение за имуществени вреди. Искането е за отмяна на решението в
осъдителната част и за отхвърляне изцяло на ищцовите претенции или алтернативно
– за определяне обезщетението за неимуществени вреди в значително по-нисък
размер, който да бъде съобразен и с размера на евентуално дължимите се разноски
по делото.
В качеството на въззиваем по
жалбата на Прокуратурата на РБ, Д.Д. е депозирал писмен отговор, в който е
изложил съображения за неоснователност на тази въззивна жалба.
В о.с.з. представителят на всеки от въззивниците поддържа подадената от тази
страна жалба.
Пълномощниците на въззивника Д. – адв.Г. и адв.С. представят и подробна писмена
защита, като правят искане в полза на доверителя им да бъдат присъдени всички
направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции по същество.
ЯОС намира, че двете жалби са процесуално допустими, като
подадени от легитимирани страни и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което
могат да бъдат разгледани по същество.
За да се произнесе,
въззивният съд установи следното:
С исковата си молба
ищецът Д. *** е предявил против Прокуратурата на Република България два
обективно кумулативно съединени иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ (ред. ДВ
бр.98/2012г.). Първият иск е за сумата 25 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изживян стрес от
повдигнатото против ищеца незаконно обвинение за тежко умишлено престъпление, предизвикало
значително безпокойство и промяна на живота му; отразило се негативно върху
личността и доброто име на ищеца сред роднини, близки, колеги и жителите на
с.Стефан Караджово; довело до спад в самочувствието и самоувереността му; причинило
нарушение в нормалния му семеен и интимен живот. Вторият иск е за присъждане на
сумата 1000 лева – имуществени вреди от същото незаконно обвинение,
съставляващи разходваните от ищеца средства за адвокатски възнаграждения на
двама адвокати. Ищецът е претендирал и законната лихва върху двете обезщетения,
считано от 07.03.2014 г., както и сторените по делото разноски.
Ответникът
Прокуратурата на РБ е оспорил исковете като неоснователни с основното
възражение, че липсват доказателства за наличието на твърдените имуществени и
неимуществени вреди като пряк резултат от воденото срещу ищеца наказателно
производство, както и за размера на вредите. Прокуратурата е оспорила и като
завишен размера на обезщетението за неимуществени вреди, с доводи, че този
размер не е съобразен с обстоятелствата, че наказателното производство е протекло
в разумен срок, че спрямо Д. е била взета най – леката мярка за неотклонение и в
наказателното дело пред въззивната инстанция участвалият по делото прокурор не
е поддържал протеста на районната прокуратура.
Фактическата
обстановка по делото е изяснена от районния съд въз основа на анализ на
събраните доказателства, същата не е спорна между страните и настоящата
инстанция я възприема изцяло при условията на чл.272 ГПК.
Безспорно установено
е, че ДП №305/2009г. по описа на РУ на МВР – Елхово е образувано срещу
неизвестни извършители за осъществено на 21.08.2009г. в с.Стефан Караджово престъпление
по чл.152, ал.3, т.1 НК, във връзка с чл.152, ал.2, т.1 НК и чл.152, ал.1, т.2
НК – изнасилване от две лица на ненавършило пълнолетие лице от женски пол,
което са принудили към това със сила и заплашване. По дознанието ищецът Д.Д. е
разпитан първоначално като свидетел на датата 12.06.2012г., а в последствие с
постановление от 24.09.2012г. е привлечен като обвиняем за престъплението.
Спрямо него е била взета най - леката мярка за неотклонение „подписка”. По
повдигнатото от прокуратурата обвинение е било образувано НОХД №639/2012г. по
описа на Елховски районен съд, по което ищецът Д. е оправдан с постановената от
съда оправдателна присъда, която е влязла в сила на 07.03.2014г., тъй като е
потвърдена с решение по ВНОХД №5/2014г. на Ямболски окръжен съд. В досъдебното
производство ищецът се е явявал със защитник – адвокат, на когото е заплатил
500 лева адвокатско възнаграждение, а в съдебното производство пред ЕРС и ЯОС е
бил представляван от втори защитник, с договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 500 лева.
Пред
първоинстанционния съд са изслушани свидетелите Н.Д. – приятел на ищеца и Е..Д.
и Г.Д. – негови родители. И тримата свидетели са посочили, че след като през
2009г. ищецът е бил обвинен в извършване на престъплението, той приел тежко
това обвинение, бил изненадан, разстроил се, затворил се в себе си, станал
потиснат, изпадал в плачевно настроение, ограничил контактите си с приятелите,
а след като и съпругата му научила за случая отношенията им охладнели. Според
свидетелите, следствието станало причина ищецът да не може да си намери работа.
Свидетелите Д. и Д. са посочили при разпита, че хората променили отношението си
към ищеца и започнали да странят от него, докато св.Д. е дал показания, според
които приятелите и роднините не проявили по- различно отношение към сина му,
нито отбягвали неговото семейство. Свидетелят Д. е посочил още, че след
приключване на делото и понастоящем ищецът е станал по- спокоен, чувствал се по-добре,
а причините да не се среща с приятелите си и да не излиза с тях били, че се
връща късно от работа и вече има семейство – жена и дете.
При тези фактически
данни, с обжалваното решение ЯРС е уважил иска за неимуществени вреди до
размера на сумата 2 500лева, а за разликата до пълния предявен размер от 25 000
лева го е отхвърлил като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е
приел, че от незаконното обвинение за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразили
се в породеното от разследването безпокойство у него; в неблагоприятна промяна
в ежедневието му, свързана с явяването на разпити, на привличане като обвиняем,
явяване в съдебни заседания, с което е ограничена личната му свобода; в
психично напрежение, стрес и затваряне в себе си. Съдът е определил по
справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е съобразил
тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване и преживените
в тази връзка и установени по делото от писмените и гласните доказателства
посочени болки и страдания. Съдът не е кредитирал свидетелските показания и е
приел за недоказани твърдените вреди относно уронването на доброто име и честта
на ищеца, пречките да започне работа и влошаването на семейните му отношения.
За отхвърлянето на иска до предявения размер съдът е отчел липсата на медийно
разгласяване на обвинението; отсъствието на влошаване на здравословното
състояние на ищеца, който не е бил с високо обществено и социално положение;
съдът е отчел, че наказателното производство първоначално е било прекратено от
прокурора, а във въззивната инстанция протестът срещу оправдателната присъда не
е поддържан, които обстоятелства са намалили степента на заплахата за ищеца от
наказателна репресия. Съдът е уважил изцяло иска за имуществени вреди като
основателен и доказан, а съразмерно с уважения размер на двете ищцови претенции
е присъдил на Д.Д. и разноски в размер на сумата 189.81 лева. Върху сумите на
обезщетенията съдът е присъдил и законната лихва, считано от 07.03.2014г. –
датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Преценено служебно
по реда на чл.269 ГПК, решението на ЯРС е валидно и допустимо, а с оглед
оплакванията в жалбите ЯОС намира, че решението е правилно като резултат.
Съображенията за този извод са следните:
Съгласно действащата разпоредба на чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено. При определяне размера на
обезщетението за вредите от незаконното обвинение, съдът следва да съобрази
наличието на предпоставките по чл.4 от ЗОДОВ, а именно – настъпването на вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а съгласно препращащата
норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл.52 ЗЗД неимуществените вреди следва
да се обезщетят по справедливост. За критерия „справедливост”, съгласно
Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС, на преценка подлежат обстоятелствата
– продължителност на наказателното производство, неговия характер, вида и
тежестта на деянието, тежестта на наложената мярка за неотклонение и периода на
изтърпяването й, както и цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното
производство върху лицето, което претендира обезщетение. Налице е и
задължителна за съдилищата практика на ВКС, формирана с Решение №388/2013г. по
гр.д. №1030/2012г. на ІV г.о., съгласно което, при търсене на обезщетение за
неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за
подобни случаи. Според ВКС, нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, което е незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено
и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както
и социалното му общуване. На поставения въпрос е даден отговор от ВКС, че
когато се твърди причиняване на болки страдания, над обичайните за такъв
случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, и личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само
при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.
С оглед тези
разяснения на закона и задължителната съдебна практика на ВКС, окръжният съд
намира за правилен извода на първата инстанция, че предявеният иск за
неимуществени вреди е доказан по своето основание. От събраните по делото
доказателства е безспорно установено, че срещу ищеца Д.Д. е повдигнато
обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер по НК – извършено от
две лица изнасилване на непълнолетна, за което престъпление предвиденото от
закона наказание е от 3 до 15 години „лишаване от свобода”. С влязла в сила
присъда на наказателния съд ищецът е оправдан по така повдигнатото му
обвинение, което обосновава извод за незаконност на обвинението по смисъла на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и поражда в полза на Д. право на обезщетение за
вредите, претърпени по повод незаконното обвинение. В случая за присъждане на
обезщетението за неимуществени вреди са изпълнени и останалите законови
условия, а именно настъпили за лицето вреди и причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и вредите. Последните са се проявили в нормалните,
естествени и житейски логични душевни болки и страдания, изразили се в стрес,
срам, неудобство, страх от наказание, накърняване на честта и достойнството и
препятстване на обичайния начин на живот и социалната среда на ищеца. От
показанията на тримата разпитани свидетели също може да се направи извод, че
емоционалното равновесие на Д.Д. е било нарушено, че той е приел тежко
обвинението, бил е разстроен, затворил се е в себе си, ограничил е социалните
си контакти. В тази им част свидетелските показания са безпротиворечиви,
логични, точно пресъздават възприятията на свидетелите, които са от най –
близкото обкръжение на ищеца – неговите родители и приятел, имащи най-преки
впечатления от емоционалния му свят. При преценка на свидетелските показания в
тази им част с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, въззивният съд не констатира
заинтересованост, поради което и не намира причини да не ги кредитира.
Безпротиворечиви са показанията на тримата свидетели и относно охладняването на
отношенията между ищеца и неговата съпруга, при което съдът приема за настъпила
и тази последица от обвинението, като се вземе предвид характера на
престъплението и се отчете факта, че ищецът е сключил гражданския си брак преди
повдигане на обвинението.
Предвид горните
констатации, предявените от ищеца с исковата молба вреди са установени само
частично. Не са налице крайни промени в живота на Д., дълбоки и непоправими
болки и страдания с доживотен характер, тотална затвореност или преустановени
контакти с хората. Съдът не кредитира показанията на св. Д. и св. Д. в частта
на соченото от двамата, че хората, познатите на ищеца са променили отношението
си към него в резултат на наказателното преследване. Показания в обратния
смисъл е дал св. Д., който е опровергал твърденията на ищеца за това да е бил
поставен в социална изолация от обкръжаващия го кръг от хора – близки, роднини,
приятели, познатите в с.Стефан Караджово. Или неустановено като вреда е
компрометирането на ищеца в обществото и негативната реакция на последното.
Ищецът Д. е поддържал в исковата си молба, че и преди, и след обвинението
работи в с. Стефан Караджово, не е въвел в предмета на спора невъзможността да
си намери работа като вреда от незаконното обвинение, поради което в тази им
част дадените свидетелски показания са неотносими към предмета на доказване.
Като недостоверни съдът преценява показанията на тримата свидетели относно
посоченото, че страхът и притеснението у ищеца от наказателното преследване са
започнали през 2009г., тъй като данните по досъдебното производство сочат
категорично, че преди месец 06.2012г. Д.Д. дори не е разпитван като свидетел.
По отношение на психическото здраве, несъмнено е налице преживяно от ищеца
душевно безпокойство, стрес и страх, но липсват доказателства за по-тежко
влошаване на психическото му здраве или за установена депресия.
В обобщение, ЯОС
приема, че само посочените по-горе неимуществени вреди са претърпени от Д.Д.,
те са в причинна връзка с незаконното обвинение и за същия е налице право на
обезщетение.
Досежно размера на
обезщетението, като съобрази тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение и
предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното преследване,
което е приключило в разумен срок (1 година и 5 месеца), най-леката приложена
мярка за неотклонение, възрастта и социалното положение на ищеца, охладняването
на отношенията със съпругата му и естествено претърпените страх, срам и
неудобство, накърняване на честта и препятстване на обичайния начин на живот,
които не са в размери, надхвърлящи обичайното, настоящият въззивен състав на окръжния
съд приема, че за претърпените от ищеца неимуществени вреди същият следва да
бъде обезщетен със сумата 2500 лева.
Този размер в най-пълна степен съответства на характера и интензитета на
търпените болки и страдания и на вида на упражнената спрямо него процесуална
принуда, и се явява справедлив, съобразно изискването на чл.52 ЗЗД.
Като е присъдил
обезщетението за неимуществени вреди в посочения размер, отхвърляйки иска за разликата
до предявения размер от 25000 лева, районният съд е постановил правилно решение
като краен резултат, което следва да бъде потвърдено в тази му част.
Основателно е
оплакването на въззивника Д. за допуснато от ЯРС процесуално нарушение при
преценката на гласните доказателства, приемайки заинтересованост и противоречие
в показанията и на тримата свидетели, но това нарушение не се е отразило на
крайните решаващи изводи на съда, тъй като същите съвпадат като резултат с
изводите на настоящата инстанция. Неоснователно е обаче твърдението на страната
за наличие на болки и страдания над обичайното за такъв случай, тъй като нито
твърденията в исковата молба, нито събраните по делото доказателства разкриват
по-специфичен или по-тежък случай на причинени неимуществени вреди от незаконно
обвинение.
Неоснователно е и
оплакването на прокуратурата за липса на доказателства, установяващи причинната
връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и претърпените от
него неимуществени вреди. Както вече се посочи, съобразно обвързващата съдебна
практика на ВКС, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи, като в
разглеждания казус за тези вреди са събрани и гласни, и писмени доказателства.
Що се отнася до наведените в жалбата на прокуратурата доводи, че наказателното
производство срещу ищеца е проведено в разумни срокове, че Д.Д. не е бил
задържан под стража и не е бил ограничаван в придвижването си, че във
въззивното наказателно производство прокурорът не е поддържал протеста срещу
оправдателната присъда, това са обстоятелства, които са съобразени от първата
инстанция, вземат се в предвид и от настоящата инстанция като основания за
отхвърляне на ищцовата претенция за неимуществени вреди до пълния предявен
размер от 25 000 лева.
Неоснователна е
жалбата на прокуратурата и в частта на присъденото от районния съд обезщетение
за имуществени вреди в размер на сумата 1 000 лева – сторените от ищеца
разноски за защитата му в наказателното производство. В тази й част жалбата е
бланкетна, като в нея не са посочени пороци на решението в частта на уважения
иск за имуществени вреди, а само твърдение, че решението е неправилно и се иска
отмяната му. Настоящата инстанция действа при условията на ограничен въззив и
не следи служебно за правилността на решението, освен при неправилно приложение
на императивни материалноправни норми, каквото нарушение не е допуснато в
разглеждания случай. При това положение, с оглед липсата на конкретни
оплаквания, ЯОС счита за правилно решението на първата инстанция и в частта на
уважения иск за имуществени вреди, поради което следва да го потвърди.
Като правилно,
решението на ЯРС следва да бъде потвърдено и в частта на присъдената законна
лихва върху двете обезщетения, считано от датата 07.03.2014г. – влизане в сила
на оправдателната присъда, от който момент възниква правото на обезщетение и
същото става изискуемо (т.4 от ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС). Правилно е
решението и в частта на присъдените на ищеца разноски, изчислени съразмерно с
уважената част от исковете.
С оглед резултата от
обжалването пред настоящата инстанция и неоснователността на двете въззивни
жалби, ЯОС не присъжда разноски за тази инстанция на никой от въззивниците. При
подаване на жалбата от въззивника Д. същият не е внесъл изискуемата се за въззивното
производство ДТ от 5 лева (чл.18,ал.3, вр. с чл.2а от ТДТКССГПК) и тъй като
жалбата му е неоснователна, с решението следва да бъде осъден да я заплати в
полза на ЯОС. Въззивната жалба на прокуратурата е също неоснователна, но за нея
не се дължи ДТ, тъй като съгласно ТР №7/2015г. по т.д.№7/2014г. на ОСГК на ВКС,
Прокуратурата на РБ е освободена от държавна такса.
Водим от изложеното
и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Я О С
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 489/15.09.2015г.,
постановено от Ямболски районен съд по гр.д. №1379/2015г.
ОСЪЖДА Д. ***, с посочени по делото данни за адрес и ЕГН, да
заплати в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната власт ДТ за въззивното разглеждане
на делото по жалбата му в размер на 5 лева, както и 5 лева - ДТ за служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.