Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.01.2016 год. гр.Ямбол
На 14
януари 2016 година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА
ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РОСИЦА СТОЕВА
2.КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар
П.У.
Прокурор
………………………
Като
разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА
В.гр.д. № 366
по описа на 2015 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Произнасянето е по реда на чл.250/ГПК.
По делото е постановено Решение №186/20.11.2015 год., с
което въззивният съд: ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение № 367/16.06.2015 год. постановено по гр.д. №531/2014 год. на Ямболски
районен съд.С решението си Ямболски районен съд е постановил следното: ОТХВЪРЛЯ предявения от „РОНИ - М -
91"ЕООД, ЕИК 040120559, със седалище и адрес на управление гр. София иск с
правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на „Инертни материали"АД, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол,
ЕИК 128046677 да предаде владението на движима вещ-смесител за строителни
смеси, произведен в Западна Германия:ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД от „РОНИ - М - 91"ЕООД ЕИК
040120559, със седалище и адрес на управление гр. София против „Инертни материали"АД , със седалище и адрес на
управление гр. Ямбол, ЕИК 128046677
за присъждане на сумата от 3500 лв.,
представляваща равностойността на движима вещ - смесител за строителни смеси,
произведен в Западна Германия:ОСЪЖДА „РОНИ - М -
91"ЕООД, ЕИК 040120559, със седалище и адрес на управление гр. София да
заплати на Инертни материали"АД , със седалище и адрес на управление гр.
Ямбол, ЕИК 128046677 сумата от 300 лв. - разноски за настоящата инстанция.
В срока по чл.250 ал.1/ГПК по делото е депозирана молба
вх.№6783/16.12.2015 год. от ЕООД РОНИ М 91 чрез управителя му Р. С., с която се иска постановяване на
допълнително решение, тъй като страната счита, че съдът не се е произнесъл по
всичките й искания позовавайки се на чл.247/ГПК.
В срока по чл.250 ал.2/ГПК е депозиран отговор
вх.№6945/23.12.2015 год. от противната страна
ИНЕРТНИ МАТЕРИАЛИ-ЯМБОЛ АД в който се поддържа становище за
неоснователност на молбата.На първо место се сочи, че разпоредбата на която се
позовава ищеца/въззивник-чл.247/ГПК е относима към поправка на очевидна фактическа грешка
допусната в решението, а в случая не е налице несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението.Отделно, с оглед исканията в молбата, за които страната счита че съдът
не е дал отговор съставляват становището на ищеца по законосъобразността на
първоначалното решение и основанията му за обжалване.
Иска се съдът да остави молбата без уважение.
Съдът след преценка на доказателствата и при съобразяване
със закона прие следното:
Молбата е с оглед характера на направените в нея искания
следва да се квалифицира по чл.250/ГПК.Същата е допустима като подадена в преклузивния
срок по чл.250 ал.1/ГПК, от легитимирана страна при наличието на правен
интерес.При преценка по същество молбата се намери за неоснователна.Съображенията са следните.
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по
въззивна жалба на ЕООД РОНИ М 91 против цитираното по-горе решение на Ямболски
районен съд.В настоящата молба за допълване на решението страната твърди, че
въззивният съд не се е произнесъл по следните нейни твърдения в жалбата:1.Има
ли спазена съдопроизводствена процедура от ЯРС за представяне на годни за
ползване по делото доказателства по чл.131/ГПК с отговора на ответника.2.Има ли
редовно връчени доказателства на ответника с направен легализиран превод на
текстовете на тези доказателства на български език по чл.131/ГПК.3.Представен
ли е оригинал на фактура 1023989 пред ЯРС
за сверка или по делото е допуснато разглеждане на документ с невярно
съдържание.4.Има ли по настоящето дело доказана идентичност на спорния обект.
Въззивният съд при настоящата си проверка установи, че по
поставените искания в т.2,3 и 4 от молбата е взел становище още първостепенния
съд, обективирано на стр.4 и 5 от решението му/стр.152 и стр.153 от делото/.При
въззивната си проверка съдът на стр.4 от решението/стр.47 от възз. производство/
изрично е записал, че изложените от първостепенния съд съображения изцяло се
споделят от настоящия състав на въззивния съд и не е нужно да бъдат
преповтаряни, позовавайки се на нормата на чл.272/ГПК, след което е изложил
собствените си съображения.
Що се касае до изложеното в т.1 от молбата, то също е
обсъдено в мотивите на съда и не са налице основания за допълване на решението,
още повече, че същото като краен резултат потвърждава решението на
първостепенния съд.На стр.5 от решението, /стр.48 от въззивното производство/
съдът ясно се посочил, че са преценени като неоснователни оплакванията в
жалбата на въззивника за постановяване на решението при грубо нарушаване на
процесуалните правила.Изложени са следните конкретни съображения:” Както се
посочи по-горе в мотивите първостепенния съд е постановил решението си при
съблюдаване на процесуалните норми и правата на страните.В тази връзка
въззивния съд намира за нужно да посочи, че първостепенния съд е взел становище
по всички депозирани молби от страна на ищеца, който от своя страна е
бездействал, ставал е причина за отлагане на делото и не е изпратил
представител в нито едно от проведените съдебни заседания пред първата
инстанция/протокола от с.з. на 06.03.2015 год./Поради създадените от него
затруднения по хода на производството първостепенния съд с протоколно
определение от 28.04.2015 год. на осн. чл.91 ал.2/ГПК му е наложил глоба в
размер на 200 лв. и отново му е дал указания да организира защитата си.Следва
да се посочи, че първостепенния съд по това дело е насрочил общо 9 открити
съдебни заседания.Ето защо и оплакванията за нарушаване на правата на ищеца се
прецениха като неоснователни.”
Вън от това в следващия абзац на решението въззивния съд
е изложил съображения, относими към доказателствената стойност на писмените
доказателства, представени от ответника, които не е нужно да бъдат преповтаряни
в настоящето допълнително решение.
Ето защо молбата за допълване на постановеното решение се
прецени като неоснователна и съдът не я уважава.
В същата молба ЕООД РОНИ М 91 е отправил искане за
удължаване на срока за депозиране на касационна жалба с оглед произнасянето по
направеното искане, но въззивният съд констатира, че в срока за касационно
обжалване на решението по делото е депозирана касационна жалба
вх.№191/12.01.2016 год. изпратена по пощата на 10.01.2016 год., поради което не
е нужно удължаване на този срок и това искане не следва да бъде уважено.
При тази мотивация вр. чл.250/ГПК, ЯОС
Р Е Ш И :
НЕ УВАЖАВА молба вх. №6783/16.12.2015 год. депозирана от ЕООД РОНИ М
91, представлявано от управителя Р. С.
за допълване на Решение № 186/20.11.2015 год. постановено по възз. гр.д.
№366/2015 год.
НЕ УВАЖАВА молба вх. №6783/16.12.2015 год. депозирана от ЕООД РОНИ М
91, представлявано от управителя Р. С.
за удължаване на срока за депозиране на касационна жалба срещу горепосоченото
решение.
Решението подлежи
на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.